Когато Европа е смазана под хитлеристкия ботуш, България, преживяла две национални катастрофи, прави всичко възможно, за да избегне въвличането ѝ в нов конфликт. Нашият народ отхвърля антисемитизма и търси пътя към диалога. Войната и триумфът на нацизма обаче решават друго. Изолирана и заплашена от окупация, България бе принудена да се включи в Тристранния пакт. Това доведе до приемането на антиеврейско законодателство, но това не промени доброто ни отношение към евреите. Това заяви в началото на словото си президентът Румен Радев при откриването на изложба в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, посветена на 80-годишнината от спасяването на българските евреи.
В изложбата са включени експонати от фонда на Националната библиотека, както и наградите, с които посмъртно е удостоен цар Борис III от международните еврейски организации, сред които Световният еврейски конгрес и Лигата против поругаването.
Българите не изневериха на толерантността и съпричастността на страдащите, нашите институции продължиха да издават транзитни визи на бягащите от окупирана Европа евреи. Спомняме си за величината на историческите събития и кои бяха причините нашият народ да предприеме този стъпка за спасяването на еврейския народ в България. Хитлер не пречупи решението на цар Борис III да не допусне депортацията на нито един български поданик, каза още президентът.
Допълни, че българската държава е издържала невероятен тест, не допускайки нито един евреин да бъде убит в България, или да бъде изпратен в лагерите на смъртта.
„Все още сме в дълг към паметта на спасителите. Наш дълг е да пазим и помним, защото идеологическите пластове затъмниха делото на достойните, разделяха обществото и политическите оценки за участниците в тези събития. Трябва да пазим чист споменът от миналото“, призова държавният глава.
Румен Радев напомни, че еврейската общност в България в края на Втората световна война е по-многобройна, отколкото е била в началото.
Наш дълг е да защитим този огромен морален капитал. Никога няма да забравим жертвите на Холокоста. Днес, 80 години по-късно, безпрецедентният акт на спасяването на българските евреи продължава да бъде нашата морална основа в борбата с омразата и ксенофобията, които днес се надигат в Европа, отбеляза още президентът Радев.
На днешната дата, 10 март 2023 г., се навършват 80 години от спасяването на българските евреи. Денят на спасяването на българските евреи и на жертвите от Холокоста и на престъпленията срещу човечеството се отбелязва от 2003 г. – след решение на Министерския съвет на Република България от 13 февруари 2003 г. От 2006 г. се отбелязва и Международен ден в памет на жертвите от Холокоста, съгласно резолюция на Общото събрание на ООН.
Преди 80 години, на 17 март 1943 г., подпредседателят на XXV Народно събрание Димитър Пешев изпраща изложение до министър-председателя, подкрепено от 43-ма народни представители, против депортирането на българските евреи. Благородната кауза успява в онези страшни дни да обедини дори заклети политически противници, зад нея застават обикновени граждани, политици, интелектуалци, Българската православна църква и други религиозни общности. С активните действия на пловдивския митрополит Кирил, на софийския екзарх Стефан и с намесата на обществеността от депортация са спасени близо 50 000 български евреи.