Парламентът ще обсъди две проекторешения, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Това предвижда точка трета от дневния ред за работа на народните представители.
Миналата седмица народните представители обсъдиха какво може да се направи за запазване на въглищните централи по повод на проекторешението, внесено от "Възраждане". До гласуване на проекторешението не се стигна заради изчерпване на времето на пленарното заседание.
От "Възраждане" поискаха предоговаряне на ПВУ в частта за декарбонизация в енергийния сектор и либерализацията на пазара на електрическа енергия на дребно. От ГЕРБ-СДС подкрепиха предоговаряне на цели по Плана в частта енергетика. От "Продължаваме Промяната" предложиха България заедно с Румъния и Гърция да издейства дерогация на ангажиментите за намаляване на емисиите на въглищните централи, както и да се приеме нова енергийна стратегия на страната, припомня БТА.
Вчера пленарната зала отхвърли искането на "Продължаваме Промяната" (ПП) в програмата за четвъртък да бъде включено и внесеното от тях проекторешение, свързано с ПВУ. Никола Минчев настоя трите проекта да бъдат разгледани днес, но предложението му за включване в дневния ред бе отхвърлено с 90 гласа "за", 10 "против" и 91 "въздържал се", след прегласуване. От ПП предложиха НС да приеме проект на решение за изготвяне на позиция на България и иницииране на срещи с Румъния и Гърция, във връзка с отразяването на последиците от войната в Украйна върху енергийната сигурност в региона и Националния план за възстановяване и устойчивост, но предложението им не бе прието.
Днес Кирил Петков от "Продължаваме промяната" заяви: "Виждаме, че имаме общи приоритети и за въглищните централи, както и че е важно геотермалите да ги експлоатираме максимално – това е чиста българска енергия. Искам да кажа отново, важно е в тези преговори да не влезем сами. Централите са важни не само за българската енергийна система, а и за целия район. Единственият възможен начин да успеем да направим предоговаряне, е да влезем регионално в дискусията с Брюксел – да поканим колегите от Гърция, Румъния и Западните Балкани, да кажем колко е важно за нас като регион, не само като старан, такова предоговаряне, особено по време на война, и да се опитаме да поискаме дерогация за тези критерии."
"Ние през цялото време сме били от страната да защитим нашата енергетика и въглищни централи. Горд съм, че когато имаше очаквания за затваряне на капацитета, ние успяхме да удържим възможността днес да имаме тази дискусия. Ако имаше ангажимент с физически капацитет и затваряне тази дискусия щеше да е много по-трудна. Нашата политика не се е променяла и ние сме били винаги адекватни с висок приоритет да направим всичко, което е по силите ни."
Днес в програмата е и първо гласуване на промени в Закона за медиацията, в Гражданския процесуален кодекс и в Закона за електронното управление. На второ четене депутатите ще обсъдят изменения в Закона за енергетиката, както и Законопроект за компенсиране на разходите на потребителите на моторни.
Депутатите започнаха работа с гласуването на промени в Закона за медиацията, внесени от Министерския съвет, като го приеха на първо четене. Предвижда се от 1 януари 2024 г. да се въведе задължителна съдебна медиация по определени граждански и търговски дела, подсъдни на районните, окръжните и апелативните съдилища.
В търговското право е предвидено изплащането на дружествен дял при прекратяване на дружество с ограничена отговорност също задължително ще минава през медиация. Съдът ще има възможност страните да участват в такава процедура, когато е предявен иск за парично или непарично вземане, произтичащо от договор, едностранна сделка и др.
Правосъдният министър Крум Зарков разясни, че медиацията е важен способ по две причини: "Важна е за самата съдебна система, заради прекомерната натовареност на съдилищата, но и осигурява ефективно и евтино средство за решаване на спорове. Трябва да се види в кои видове дела е най-ефективна. Това са разводите, спорове за родителски права, разногласия за упражняването на тези права, разпределяне на ползване на собствената вещ, делбата и други дела, които често се проточват в съдилищата без особен успех."
Заповедното производство стана електронно и ще може да се разглежда централизирано от съдии в цялата страна, решиха депутатите на първо четене.
По същество предложението е за електронизиране на заповедното производство. Така всички процесуални действия ще се извършват в електронна форма. Така ще се издават също и актовете на съда в производството, включително и заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Предвидено е заявленията за издаване на заповед за изпълнение и приложенията към тях ще бъдат подавани по електронен път - чрез Единния портал за електронно правосъдие. Това ще бъде задължително за търговците, държавата, общините и хората, представлявани от адвокат.
Народното събрание ще разгледа проект на решение за възлагане на Министерски съвет провеждане на преговори с правителството на САЩ относно сключване на Междуправителствено споразумение за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ „Козлодуй“ с технология AP1000. Проектът е внесен от Делян Добрев и група народни представители.
"Ако конституцията позволяваше, президентът да връчи мандата на енергийна комисия в парламента, днес щеше да има правителство. Това си коментирахме с госпожа (Теменужка) Петкова в кулоарите, защото толкова обединени в един сектор всички политически сили в рядко сме виждали, да не кажа, че не сме виждали", заяви депутатът на ГЕРБ Жечо Станков.
В този дух бе предложението на Стоян Таслаков от "Възраждане", който обаче поиска мандата да бъде връчен на колежката му Искра Михайлова, също част от комисията по енергетик: "Искам да отдам заслугите на човека, заради когото се случи това. Снощи заседавахме до изключително късно в енергийна комисия, но причината за това бе една жена, която ни обедини и успя да убеди всички партии да си оттеглят предложенията и да излезем с един общ текст. Успя да убеди всички и да дойдем сутринта да дойдем по-рано да направим извънредна комисия и да приемем едно решение, с което да спасим централите и да предоговорим плана за възстановяване и устойчивост. Тя се казва Искра Михайлова и отдавам заслугите изцяло на нея. Знам, че сън не я ловеше, докато не намерим решение да спасим централите в Марица-Изток. Ако сега президентът гледа и се чуди на кого да връчи третия мандат, ето един пример, една фигура, която успя да обедини всички в парламента по една изключително важна тема."
Парламентът единодушно прие кабинетът да предоговори с Брюксел ангажиментите ни за намаляване на въглеродните емисии с 40 процента.
Така депутатите поискаха корекция в Плана за възстановяване и устойчивост с цел запазване на въглищните централи в Маришкия басейн поне до 2038 година.
Дискусията продължи повече от 2 часа.
Председателят на комисията по енергетика Делян Добрев от ГЕРБ изтъкна, че България е на първо място в Европа по намаляване на въглеродните емисии и вече сме постигнали целта за 2030 г. "При положение, че ние сме отличникът на Европа, аз не разбирам защо трябва, и тази аргументи се надявам да бъдат използвани и от служебния или редовен кабинет при предоговарянето на плана, защо трябва ние допълнително да намаляваме с 40% въглеродния отпечатък на България", каза той.
От ПП оспориха отказа от инвестицията за развитие на използването на геотермалната енергия, като половината от тази сума ще отиде за саниране на многофамилни жилища, защото според бившия премиер Кирил Петков били против схемите за саниране.
По-късно днес двама министри ще бъдат изслушани от депутатите по казуса с обявения за издирване от Русия български журналист Христо Грозев. Пред Комисията за контрол над службите за сигурност ще се явят министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев и министърът на външните работи Николай Милков.