Започна заседанието на парламентарната правна комисия, където се разглеждат механизмът за разследване на главния прокурор на първо четене, предаде репортер на Novini.bg.
Става дума за промени в два закона, изработени от Министерството на правосъдието.
Предвижда се главният прокурор да се избира и освобождава от длъжност с 13, а не със 17 гласа от Пленума на Висшия съдебен съвет. Идеята е същото мнозинство да е необходимо и за временното отстраняване от длъжност, когато обвинител номер 1 е проверяван за извършването на умишлено престъпление.
В текстовете е записано още – наказателен съдия да ръководи разследването срещу главния прокурор. Висшият съдебен съвет вече изрази отрицателно становище за промените, а Иван Гешев смята, че са писани за един човек.
В началото на заседанието служебният министър на правосъдието Крум Зарков представи предложенията.
Министър Зарков заяви, че ако пакетът от законодателни промени бъде приет, "от България, в международен план, ще бъде свалено петно, а за българските граждани ще бъде ясно, че никой не е над закона“. Също така политическият дебат, свързан със съдебната власт „ще може най-сетне да напредне“.
Правосъдният министър отбеляза, че в законопроекта на Министерския съвет са включени бележките на Венецианската комисия, която е дала своето становище по него. „Искаме истинско, а не медийно правосъдие“, добави той във връзка с предложените промени. Министърът коментира, че проектът далеч надхвърля механизма за разследване на главния прокурор и заместниците му. По думите му, ако пакетът от законодателни промени бъде приет, "от България, в международен план, ще бъде свалено петно, а за българските граждани ще бъде ясно, че никой не е над закона“. Също така политическият дебат, свързан със съдебната власт „ще може най-сетне да напредне“.
Бившият правосъден министър Надежда Йорданова от ДБ представи законопроекта на своята парламентарна група, засягащ въпроси, поставени и от Крум Зарков. "България е обект на три мониторингови механизми. Освен механизмът за сътрудничество и взаимопомощ на ЕК, хоризонталният механизъм за върховенството на правото също на ЕК, България е обект и на преценка на това къде стои в полето за спазване върховенството на правото. Решаването на тези дългогодишни проблеми относно създаването на механизъм за разследването на главния прокурор и неговите заместници, намаляването на влиянието на главния прокурор върху съдебната власт са много важни механизми, за да е ясно на всеки български гражданин, че няма нито един от нас, който да стои над закона", посочи тя.
Председателят на правната комисия Радомир Чолаков представи гостите от ВСС, Висшия адвокатски съвет, от Юридическия факултет, Камарата на следователите, Асоциацията на прокурорите, асоциация "Форум" и др.
Представителят на Юридическия факултет проф. Пламен Панайотов коментира предложените законодателни промени и отбеляза, че е добре да има съгласуване на решаването на съществуващите проблеми в наказателното законодателство. Отбелязано бе, че трябва да се установи дали предложените промени са съвместими с действащото законодателство.
Представляващият ВСС Боян Магдалинчев представи становището на ВСС по отделните законопроекти - на "Възраждане", ДБ и ПП.
Основните точни, по които ВСС има резерви са предлаганите промени в НПК, контрола върху главния прокурор и за състава на ВСС.
Проф. Пламен Панайотов настоя да си тръгне. Преди това заяви, че политическото мнозинство в момента е крехко и не може да постигне солидни промени в НПК. "Експертна помощ не може да замести политически решения", заяви той. Въпреки това увери народните представители, че могат да разчитат на неговата експертна помощ.
Последва 10-минутна почивка.
Заместникът на главния прокурор Борислав Сарафов отбеляза, че главният прокурор не е най-големият проблем на българската правосъдна система. "Акцентът е другаде и той трябва да бъде потърсен, за да имаме активно общество и работещи съдилища. Господин Зарков, считам ви за брилянтен оратор и отличен юрист, но екипът ви явно не е добре подготвен", заяви той.
Зарков репликира обиден, че никой няма право да обижда екипа му, който не бил негов "личен екип", а работещ екип към Министерството на правосъдието.
"Предпочитам в момента господин Рашков да бъде изслушан и като вносител, и като министър", отбеляза Чолаков.
Бойко Рашков заяви, че въпреки призивите, добрият тон в залата не бил спазван. "Ние обсъждаме внесени от парламента проекти за изменение и допълнение на НПК. както правилно казаха някои колеги, все пак има положения, които заслужава да се приемат чисто консенсусно. Очаквах от колегите с толкова опит да кажат - проектите имат такива пороци, такива достойнства, а пък ние ви предлагаме и някои допълнителни идеи, които да обсъдите", заяви той.
Рашков изказа и несъгласието си с "квалификации от рода на "Тези проекти са писани на коляно": "Така тази предубеденост на нашите гости от прокуратурата и съда, която слушаме над два часа, не е в добрия тон. Не с емоция и не да си защитаваш началника".
Представителите на прокуратурата взеха отношение към изказването на Рашков: "Въпросът не е кое при кой прокурор отива, въпросът не е дори личен. Въпросът е интересът на пострадалите и качеството на разследването".
Димитър Вълчев от Висшия адвокатски съвет заяви на свой ред: "Не споделям отправените упреци и към Министерството на правосъдието, и към останалите кандидат-законотворци. Това е кански труд, а още по-кански предстои - на вас, господин председател и на правната комисия, която водите".
Ясен Тодоров заяви, че не споделя мнението, че изказванията на представителите на ВСС и прокуратурата са били "емоционални и без аргументи". Той подчерта, че е имало "само правни аргументи и нито грам емоция".