Минималната работна заплата за следващата календарна година да се определя до 31 октомври на настоящата година и в размер не по-малък от 50 на сто от брутната средна заплата за страната за периода от дванайсетте месеца, предхождащи определянето й. Това реши на първо четене парламентът като прие предложените от "БСП за България" промени в Кодекса на труда (КТ). Към момента това би означавало минимален размер от 850 лева, се посочва в мотивите.
"За" бяха 175 народни представители, трима се въздържаха. Не бе прието предложението срокът между двете четения да е 14 дни, както поиска "Български възход", и в крайна сметка остана срок от седем дни.
Целта на законопроекта е своевременно обвързване на размера на минималната работна заплата с референтните стойности по директивата на ЕП и на Съвета относно адекватните минимални работни заплати в ЕС в условията на висока инфлация, ниски доходи и непрекъснато растящи разходи на живот.
В момента, след удръжките, реалният размер, който се получава, е 549 лева – 45 лева над новата линия на бедност.
Промените биха засегнали около 600 000 души у нас, които са част от най-уязвимите групи в страната.
Депутатите приеха и четиригодишен акцизен календар за цигарите и останалите тютюневите изделия, след гласуване на второ четене на промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), с които се променят редица закони, в т.ч. и този за акцизите и данъчните складове.
Според приетия акцизен календар се предвижда специфичният акциз за цигарите да е 117,5 лв. за 1000 къса от 1 март 2023 г.; 126 лв. за 1000 къса от 1 януари 2024 г.; 134,5 лв. за 1000 къса от 1 януари 2025 г. и 143 лв. за 1000 къса от 1 януари 2026 г.
Бе приета и дигитализацията на имотният регистър управляван от Агенцията по вписванята на първо четене с промени в Закона за кадастъра и имотния регистър. Внесеният законопроект от Министерския съвет получи 153 гласа "за" и нито един "против".
В базата данни на имотния регистър ще влязат специални електронни партиди на недвижимите имоти и електронни партидни дела с вписаните актове и приложените към тях документи. По този начин всичко, което се води на хартия, ще се води и в електронна форма. Според законопроекта дигитализацията на хартиения архив трябва да приключи до 30 юни 2026 г., като трябва да бъдат сканирани над 40 млн. страници.Това е важна стъпка, свързана с изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост.