Вицепрезидентът Йотова: Подкрепям идеята за построяване на музей за спасяването на българските евреи

Булфото
share

Кризи, които търсят, но не намират решения. Генериране на страх от слухове за постоянни заплахи. Непонасяне на критика – ако критикуваш, значи си враг. Липса на елементарно желание за участие в съдържателна дискусия. Изтласкване на интелигенцията заклеймяване на различните вместо помощ за приобщаване. Ксенофобска реторика, обиди и квалификации, които раждат квалификации. Лъжи, отхвърляне и омраза са част от политическия език. Лидерът иска послушни хора, говори с прости изречения, защото народът така го разбира, нетърпящ възражения, сочи кой е универсалният виновник. Описваме случващото се в Германия и предвоенна Европа от 30-те години на миналия век, или откриваме черти от днешните общества политически ситуации? Това е само предупреждението на вечния фашизъм. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова по време на откриването на международната конференция "Стоп на речта на омразата".

Така тя припомни 14-те характеристики на „вечния фашизъм“ на Умберто Еко и неговия призив да бъдат сочени с пръст и изобличавани в съвременните ни общества.

„Дали сме се научили, дали припознаваме факти и личности, типажи в общественото битие – всеки един от Вас тук и хората отвън може да си отговори на този въпрос. Холокостът не е започнал с газовите камери, а с омразните речи срещу едно малцинство. Нацисткият режим в Германия приема закони и разпоредби, за да смаже независимите медии като ги заменя с тези, контролирани от държавата, като разпространява реч на омразата, антисемитски и расистки стереотипи, дезинформация и лъжа. Днес 4 от 5 млади хора в еврейското общество смятат, че проблемите се задълбочават. Вирусът на отричането е готов да мутира по време на криза. Това е заплаха не само за евреите, не само за малцинствата – това е заплаха за собствените ни общества и демокрацията ни“, смята тя.

Според нея няма добро лечение без правилна диагноза: „Европа и светът преживяват един от най-тежките си периоди. Липсват категорични и убедителни работещи решения. Това предизвика несигурност, справедливост, поляризация и недоверие. В този процес се използва езикът на омразата.“

„Езикът на омразата срещу Източна Европа, Великобритания срещу пришълците, или срещу бежанците в следствие на Близкия изток, са вече нарицателни. Езикът на омразата от изключение се превръща в норма, ражда политически идеологии и субекти. Днес с лека ръка се борави с факти, преиначават се, говорят се неща, за които няма доказателства – за 50 евро да можеш да минеш южната граница на България е типичен пример“, поясни още Йотова.

Тя постави въпросът и за това дали медиите са проводник на езика на омразата, катализатор в желанието си за по-висок рейтинг.

НА ЖИВО: Иван Гешев: Трябва да се борим с дела с речта на омразата

„Социалните мрежи – особено хранителна страна за речта на омразата. Типичното проявление на комплекса и малодушните, които нямат смелостта да си признаят своя личен комплекс“, допълни още тя.

По думите ѝ от голямо значение е наказателната и правна уредба: „Но дали е достатъчно? Дали в санкциите е лекарството за лечение на тази епидемия? Важни са технически средства като препятствие. Имаме директива за аудио-визуалните услуги, имаме кодекс на поведение на онлайн платформи.“

Според вицепрезидента най-тежката битка е за душите на хората, най-вече младите: „Те са лесна плячка на радикални елементи, често липсата на перспектива пред тях. Враждебното слово е първата крачка към престъпленията от омраза и насилието. Нека припомним убийството на Илан Халими – първото такова убийство на млад евреин след Втората световна война. Нападението на еврейското училище в Тулуза.“

Тя припомни историята и как България успява да защити своето еврейско население през Втората световна война: „Това е епизод от историята на България за гордост. Тази памет трябва да се съхрани. Привърженик съм на идеята за построяване на музей за спасяването на българските евреи.“

Водещи новини

Още новини