Кризи, които търсят, но не намират решения. Генериране на страх от слухове за постоянни заплахи. Непонасяне на критика – ако критикуваш, значи си враг. Липса на елементарно желание за участие в съдържателна дискусия. Изтласкване на интелигенцията заклеймяване на различните вместо помощ за приобщаване. Ксенофобска реторика, обиди и квалификации, които раждат квалификации. Лъжи, отхвърляне и омраза са част от политическия език. Лидерът иска послушни хора, говори с прости изречения, защото народът така го разбира, нетърпящ възражения, сочи кой е универсалният виновник. Описваме случващото се в Германия и предвоенна Европа от 30-те години на миналия век, или откриваме черти от днешните общества политически ситуации? Това е само предупреждението на вечния фашизъм. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова по време на откриването на международната конференция "Стоп на речта на омразата".
Така тя припомни 14-те характеристики на „вечния фашизъм“ на Умберто Еко и неговия призив да бъдат сочени с пръст и изобличавани в съвременните ни общества.
„Дали сме се научили, дали припознаваме факти и личности, типажи в общественото битие – всеки един от Вас тук и хората отвън може да си отговори на този въпрос. Холокостът не е започнал с газовите камери, а с омразните речи срещу едно малцинство. Нацисткият режим в Германия приема закони и разпоредби, за да смаже независимите медии като ги заменя с тези, контролирани от държавата, като разпространява реч на омразата, антисемитски и расистки стереотипи, дезинформация и лъжа. Днес 4 от 5 млади хора в еврейското общество смятат, че проблемите се задълбочават. Вирусът на отричането е готов да мутира по време на криза. Това е заплаха не само за евреите, не само за малцинствата – това е заплаха за собствените ни общества и демокрацията ни“, смята тя.
Според нея няма добро лечение без правилна диагноза: „Европа и светът преживяват един от най-тежките си периоди. Липсват категорични и убедителни работещи решения. Това предизвика несигурност, справедливост, поляризация и недоверие. В този процес се използва езикът на омразата.“
„Езикът на омразата срещу Източна Европа, Великобритания срещу пришълците, или срещу бежанците в следствие на Близкия изток, са вече нарицателни. Езикът на омразата от изключение се превръща в норма, ражда политически идеологии и субекти. Днес с лека ръка се борави с факти, преиначават се, говорят се неща, за които няма доказателства – за 50 евро да можеш да минеш южната граница на България е типичен пример“, поясни още Йотова.
Тя постави въпросът и за това дали медиите са проводник на езика на омразата, катализатор в желанието си за по-висок рейтинг.
„Социалните мрежи – особено хранителна страна за речта на омразата. Типичното проявление на комплекса и малодушните, които нямат смелостта да си признаят своя личен комплекс“, допълни още тя.
По думите ѝ от голямо значение е наказателната и правна уредба: „Но дали е достатъчно? Дали в санкциите е лекарството за лечение на тази епидемия? Важни са технически средства като препятствие. Имаме директива за аудио-визуалните услуги, имаме кодекс на поведение на онлайн платформи.“
Според вицепрезидента най-тежката битка е за душите на хората, най-вече младите: „Те са лесна плячка на радикални елементи, често липсата на перспектива пред тях. Враждебното слово е първата крачка към престъпленията от омраза и насилието. Нека припомним убийството на Илан Халими – първото такова убийство на млад евреин след Втората световна война. Нападението на еврейското училище в Тулуза.“
Тя припомни историята и как България успява да защити своето еврейско население през Втората световна война: „Това е епизод от историята на България за гордост. Тази памет трябва да се съхрани. Привърженик съм на идеята за построяване на музей за спасяването на българските евреи.“