Правителството утвърди датите на религиозните празници през 2023 г. на вероизповеданията, различни от източноправославното
По предложение на ръководствата на религиозните общности в България правителството определи дните на религиозните празници през 2023 г. на вероизповеданията, различни от източноправославното. Съгласно Кодекса на труда и Закона за държавния служител, служителите и работниците, които изповядват тези вероизповедания, могат да ползват, по свой избор, част от платения си годишен или неплатен отпуск за религиозните празници.
Празниците на Католическата църква у нас са: 10 април - вторият ден от Възкресение, 29 юни - ,,Св. Св. Апостоли Петър и Павел“, 1 ноември - ,,Вси Светии“ и 8 декември - Непорочното зачатие на Света Богородица.
Мюсюлманското вероизповедание ще празнува Рамазан байрам на 20 и 21 април, Курбан байрам на 28, 29 и 30 юни.
За религиозната общност на евреите празниците са: 6 април - Песах, 26 май - Шавуот, 16 септември - Рош Ашана, 25 септември - Йом Кипур и 30 септември - Сукот.
Арменската апостолическа православна света църква ще празнува Рождество Христово на 6 януари, на 9 април - Възкресение Христово, 18 май - Възнесение Господне, 28 май - Петдесетница, 16 юли - Преображение Господне и 13 август - Успение Богородично.
Празничните дни за обществото „Бяло братство“ са: 22 март - Ден на пролетното равноденствие, раждането на Учителя Петър Дънов – на 12 юли, Съборните дни - 19, 20 и 21 август, и Денят на Учителя - 27 декември.
Църквите на адвентистите от Седмия ден ще празнуват шест съботни дни, ако според трудовия им или служебен договор са задължени да работят в тези дни.
Последователите на Диамантен път на будизма - България, ще празнуват на 5 май - Весак (ден на раждането, просветлението и паранирваната на Буда Шакямуни).
Свидетелите на Йехова в България отбелязват Възпоменанието на смъртта
на Исус Христос на 4 април и Конгресни дни на 28, 29, 30 юли, 11 и 12 август.
Евангелските църкви ще празнуват 31 октомври деня на Реформацията.
Бахайска общност в България: 21 март - Ноу Руз, 21 април - Резван, 24 май - Декларацията на Баб, 29 май - Възнесението на Бахаулла, 10 юли - Възнесението на Бахаулла, 10 юли - Мъченическата смърт на Баб, 27 октомври - Рождението на Бахаулла.
Будистка общност в България: 7 януари - Махаянска Нова година, 15 февруари - Паранирвана - Преминаване в Нирвана, 20 февруари - Лосар - Тибетска Нова година, 5 май - Весак - Раждането и Просветлението на Буда, 3 юли - Денят Дхарма - Ден на Пречистването, 19 декември - Денят Бодхи - Ден на Свещеното дърво.
Министерският съвет одобри Национална стратегия за младежта за периода 2021-2030 г.
Правителството одобри Национална стратегия за младежта за периода 2021-2030 г. Тя е основният стратегически инструмент за планиране и прилагане на държавната политика за младежта и дефинира нейните основни и специфични цели и приоритети за следващите 10 години, както и мерките за тяхното постигане.
При разработването на Стратегията е отчетен фактът, че младежките политики в България очертават системен и холистичен подход за създаване на благоприятни условия за младите българи да бъдат пълноценни членове на обществото и двигатели на позитивна промяна.
Визията на Националната стратегия за младежта 2021-2030 г. е „Способни, ангажирани и овластени млади хора, готови да развиват своя пълен потенциал и съзнателно да допринасят за развитието на Република България в контекста на европейското семейство и глобалния свят“.
За постигането на тази визия, Стратегията се фокусира върху следните цели: насърчаване на неформалното обучение; насърчаване на заетостта и подкрепата за млади хора, които не учат, не работят и не се обучават; насърчаване на ангажираността, участието и овластяването на младите хора; развитие и утвърждаване на младежката работа в национален мащаб; свързаност, толерантност и европейска принадлежност; насърчаване на здравословен и природощадящ начин на живот; насърчаване на културата и творчеството сред младите.
Предвижда се мониторингът на състоянието на младите хора в страната да се осъществява чрез проследяване на индикаторите, заложени в Национална стратегия за младежта 2021-2030 г., както и допълнителни такива, предвидени в Годишните планове за младежта, дефинирани на базата на очакваните резултати от изпълнението на заложените мерки.
Правителството прие национален план за 2022 г. за развитие на способностите, за управление на границите и за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни
Министерският съвет прие Национален план на Република България за 2022 г. за развитие на способностите, за управление на границите и за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни.
Документът е изготвен в изпълнение на чл. 9 /4/ от Регламент /ЕС/ 2019/1896 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2019 г. за европейската гранична и брегова охрана. Той се основава на сценарии, извлечени чрез анализ на риска, които отразяват възможното развитие на ситуацията по външните граници и в областта на незаконната миграция, както и на предизвикателствата, набелязани в цикъла на многогодишната стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите.
Отчитайки значението на европейския интегриран граничен подход за управлението на миграционния процес, целта е чрез ефективно управление на външните граници да се преодолеят предизвикателствата, свързани с миграцията и евентуалните бъдещи заплахи, включително противодействие с трансграничната престъпност и осигуряване на вътрешната сигурност на Съюза.
Освен разписаните приоритети на европейското интегрирано управление на границите. Националният план включва и дейности, насочени към политиката за набиране и обучение на гранични служители и специалисти в областта на връщането, придобиването и поддържането на оборудването, необходимо за научноизследователски и развойни дейности, както и съответните условия и източници за финансиране.
Документът е приет на 8 септември т.г. на редовно заседание на Националния съвет по миграция, граници, убежища и интеграция. Изпълнението му няма да доведе до въздействие върху държавния бюджет.
Приет е План за 2022 г. за изпълнение на целите от Националната стратегия за интегрирано гранично управление на България 2020-2025
Правителството прие План за 2022 г. за изпълнение на целите от Националната стратегия за интегрирано гранично управление на България 2020-2025.
Изготвеният документ е приет на 8 септември т.г. в рамките на проведено редовно заседание на Националния съвет по миграция, граници, убежища и интеграция (НСМГУИ), съгласно разписания в Националната стратегия за интегрирано гранично управление механизъм за отчет.
НСМГУИ, като постоянно действащ колективен консултативен орган към МС, е създаден с правителствено постановление от 2019 г. Заложената задача на структурата е формулиране и координация на изпълнението на държавните политики в областта на миграцията, границите, убежището и интеграцията. Към съвета действа постоянна стратегическа група „Интегрирано гранично управление“, която отговаря за изпълнението на стратегическите приоритети в областта на граничното управление, включително и чрез изготвяне на планове за действие и отчети за тяхното изпълнение.
Министерският съвет прие Доклад за напредъка по изпълнение на стратегически цели за 2021 г.
Правителството прие Доклад за напредъка по изпълнение на стратегически цели за периода 01.01.-31.12.2021 г. Целите са заложени в националната стратегия за интегрирано гранично управление в Република България 2020-2025 г.
Изготвеният документ представя усилията на страната ни в прилагането на последните достижения на Шенгенското законодателство и е необходим в контекста на предстоящата визита на експерти от държавите членки, под координацията на Европейската комисия. Той отразява цялостната ситуация и извършените дейности по опазване целостта на националните граници, спазване на правата на преминаващите през границата лица, изграждане и поддържане на граничните съоръжения, ефективно междуинституционално и международно сътрудничество.
В тази връзка на 29 септември т.г. бе проведено заседание на Националния съвет по миграция, граница, убежище и интеграция (НСМГУИ), на което участниците приеха изготвения доклад и решиха консултативният орган да предложи неговото одобрение на Министерския съвет.
През 2021 г. брутната добавена стойност в отрасъл „Селско, горско и рибно стопанство“ е над 6 млрд. лева
Правителството прие Годишния доклад за състоянието и развитието на земеделието за 2022. Той включва обстоен анализ за миналата и прогнозни данни за настоящата година.
Брутната добавена стойност (БДС), създадена в отрасъл „Селско, горско и рибно стопанство” през 2021 г. възлиза на над 6 млрд. лева. В реално изражение тя нараства с 28,8% спрямо 2020 г., за което допринасят по-благоприятните климатични условия през годината, както и постепенното отпадане на ограниченията, свързани с пандемията от COVID-19. Делът на аграрния отрасъл в общата БДС за икономиката на страната нараства с 1 процентен пункт спрямо предходната година, до 5 на сто. Сезонно изгладените данни за първите две тримесечия на 2022 г. сочат увеличение на БДС, формирана от аграрния отрасъл съответно с 3,6% и 1,3% на годишна база в реално изражение.
По предварителни данни, през първото полугодие на 2022 г. положителното салдо в аграрната търговия на страната възлиза на близо 1,1 млрд. евро, с 66,3% повече спрямо същия период на 2021 г. Водещите групи продукти в структурата на селскостопанския експорт са житните растения, маслодайните семена и растителните мазнини, следвани от остатъци от хранителната промишленост и приготвени храни за животни, хранителни продукти, приготвени на базата на житни растения, какаови продукти, безалкохолни и алкохолни напитки и др. През 2021 г. износът на селскостопански стоки бележи ръст от 26,2% спрямо предходната година.
В рамките на 2021 г. по Програмата за развитие на селските райони са изплатени 707,8 млн. лева, а по Програмата за морско дело и рибарство - около 27 млн. лева. По схемите за директни плащания и преходна национална помощ през календарната 2021 г. са оторизирани над 1, 7 млрд. лева от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от националния бюджет. Подкрепата на земеделските производители под формата на държавни помощи през годината е в размер на 383,3 млн. лева.
В доклада са посочени приоритетите и целите на политиката в аграрния отрасъл, мерките и действията за тяхното постигане през 2023 г.
Министерският съвет прие Секторна стратегия за е-Митници
Министерският съвет прие Секторна стратегия за развитие на електронното управление в Агенция „Митници” и на Пътна карта за изпълнение на Секторната стратегия за развитие на електронното управление в Агенция „Митници“ - ,,е-Митници“ 2021-2027 г.
Стратегията за дигитализация на митническата администрации - ,,е-Митници“ 2021-2027 г. е създадена от Агенция „Митници“ като секторен стратегически документ в областта на политиката за развитие на електронното управление в Република България 2019-2027 г. в Агенция „Митници“.
Целта е да се предложи общата стратегическа рамка за постигане на цифровата трансформация на митническата администрация и нейната дейност в съответствие с актуалните европейски принципи за електронно управление, киберсигурност, контрол и надзор по митническото и акцизното законодателство, политиките за развитие на национално ниво и действащата нормативна уредба.
Секторната стратегия за развитие на електронното управление в Агенция „Митници“ - ,,е-Митници“ 2021-2027 г. продължава, развива и надгражда проектите по дигитализация на митническата администрация, които са реализирани със Секторна стратегия за развитие на електронното управление в Агенцията в периода 2016-2025 година.
Решението на Министерския съвет ще подобри условията за изпълнение на Стратегията за развитие на електронното управление в Република България за периода 2021-2027 г., ще създаде необходимите предпоставки и условия за продължаване работата на Агенция „Митници“ в областта на автоматизиране на процесите, свързани с прилагането на митническото законодателство и заложените мерки в Секторна стратегия „е-Митници“. Изпълнението на целите на ще допринесе за изпълнение на поетите ангажименти от Република България като държава членка на Европейския съюз за улесняване на законната търговия.
Правителството предлага страната ни да вземе участие в увеличенията на капитала на МБВР и на МФК
Министерският съвет прие решение да предложи на Народното събрание да даде съгласие за участие на Република България в Общите и Селективните увеличения на капитала на Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР) и на Международната финансова корпорация (МФК) и упълномощи министъра на финансите, след получаване на съгласието, да подпише документи за записване на акциите, а министърът на правосъдието да подпише необходимото пред МБВР правно становище.
С решения на Управителните съвети на МБВР и МФК, приети съответно през 2018 г. и през 2020 г., са одобрени Общи и Селективни увеличения на капитала на МБВР и МФК, като на страната ни е дадено право да запише допълнителни 632 акции от Общото и 369 акции от Селективното увеличения на капитала на МБВР по нoминал от 120 635 щ. д. за акция и 12 523 акции от Общото и 6 523 акции от Селективното увеличение на капитала на МФК по наминал от 1 000 щ. д. за акция. На внасяне подлежи 20% от стойността на акциите по Общото и 6% от стойността на акциите по Селективното увеличение на капитала на МБВР, а акциите в МФК са платими в пълен размер.
МБВР е основната организация от Групата на Световната банка, в която България членува от 1990 г., а МФК е организацията от Групата на Световната банка, фокусирана върху развитието на частния сектор, като членството на страната в нея е в сила от 1991 г.
Горните решения на управителните съвети са приети в контекста на пакет от мерки за увеличаване на финансовия капацитет на двете международни финансови институции и преразпределяне на акционерното участие и правата на глас на членуващите в тях държави.
Записването на акциите представлява изпълнение на ангажимент, свързан с участието на страната като акционер в международните финансови институции от Групата на Световната банка. Предвид характера на МБВР и МФК, записването на акциите представлява и принос на страната към международното сътрудничество за развитие, като плащането на акциите се отчита като официална помощ за развитие.
Правителството предлага допълнение на указа за утвърждаване на длъжностите във въоръжените сили и НСО, изискващи висши офицерски звания
Министерският съвет прие Решение за предложение до Президента на Република България за издаване на Указ за допълнение на Указ № 85 от 28 февруари 2012 г. за утвърждаване на длъжностите във въоръжените сили на Република България и Националната служба за охрана, изискващи висши офицерски звания. Предложението на правителството е за включването на длъжността „Заместник-началник на щаба по операциите в щаба на многонационалния корпус „Югоизток“ в Сибиу, Румъния“.
Правителството предлага бригаден генерал Пламен Йорданов да бъде назначен на длъжността „Началник на щаба на Сухопътните войски“
Министерският съвет прие Решение за предложение до Президента на Република България за издаване на указ, с който да назначи бригаден генерал Пламен Йорданов на длъжността „Началник на щаба на Сухопътните войски“, считано от 01.01.2023 г.
Правителството предлага също така полковник Иван Иванов да бъде назначен на длъжността „Заместник-началник на щаба по операциите“ в щаба на многонационалния корпус „Югоизток” в Сибиу, Румъния и да бъде удостоен с виеше военно звание „бригаден генерал“, считано от 01.02.2023 година.
Бригаден генерал Маргарит Михайлов е предложен за назначаване на длъжността „Командир на 61-ва механизирана бригада“, считано от 10.12.2022 г.
Министерският съвет предлага още да бъде издаден указ за освобождаването на бригаден генерал Деян Дешков от длъжността „Командир на 61-ва механизирана бригада“ и за назначаването му на длъжността „Командир на Сухопътните войски”. Правителството предлага бригаден генерал Деян Дешков да бъде удостоен с висше офицерско звание „генерал-майор“, считано от 10.12.2022 година.
Кабинетът предлага още генерал-майор Михаил Попов да бъде освободен от длъжността „Командир на Сухопътните войски“, да бъде назначен на длъжността „Заместник-началник на отбраната” и да бъде удостоен с висше офицерско звание „генерал-лейтенант”, считано от 10.12.2022 година.
Генерал-лейтенант Димитър Илиев е предложен за освобождаване от длъжността „Заместник-началник на отбраната“ и от военна служба, считано от 10.12.2022 година., поради навършване на пределната възраст за притежаваното звание.
27 защитени специалности през новата академична година
Още четири специалности, изучавани в Минно-геоложкия университет „Св.Иван Рилски“, стават защитени, реши правителството. С тях списъкът се разширява на общо 27 специалности, от които 14 са в областта на филологиите, 2 са в областта на физическите науки, а останалите 11 са в областта на техническите науки.
Новите специалности са „Приложна геофизика“ от професионално направление „Науки за земята“, ,,Хидрогеология и инженерна геология“ от професионално направление „Архитектура, строителство и геодезия“, ,,Обогатяване и рециклиране на суровини“ от професионално направление „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“ и „Разработване на полезните изкопаеми“ от професионално направление „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“.
Очаква се в тези специалности да се обучават общо 211 студенти в редовна и задочна форма на обучение за образователно-квалификационна степен „бакалавър“. За издръжката им през академичната 2022-2023 г. са необходими 100 553 лв., които ще бъдат осигурени в рамките на утвърдения разходен таван за държавните висши училища за 2023 година.
Причината за разширяването на списъка е очакваният недостиг от специалисти с тези инженерни профили на пазара на труда. През последните години броят на студентите по четирите специалности все повече спада, което води и до намаляване на броя на дипломираните инженери.
Министерският съвет прие решение за изплащане на общо 129 944 лв. по шест осъдителни решения на ЕСПЧ
Министерският съвет прие решение за изплащане на общо 129 944 лв., представляващи обезщетения в изпълнение на шест решения на Европейския съд по правата на човека срещу България. Те са постановени в периода 22.03.-18.10.2022 г.
Делото „Y и други срещу България“ е по оплаквания по чл. 2 от Конвенцията (право на живот) и по чл. 14 във връзка с чл. 2 от Конвенцията (забрана на дискриминацията). Казусът е свързан с убийството на млада жена от съпруга й, срещу когото тя многократно е подавала сигнали за домашно насилие.
Делото „И.Г.Д. срещу България“ касае настаняването на малолетно лице в специализирани институции (социално-педагогически интернат и възпитателно училище-интернат), а впоследствие преместването му в „защитено жилище“. Установено е нарушение на чл. 5, § 4 (обжалване на мярка, която води до лишаване от свобода) и чл. 8 от Конвенцията (право на зачитане на личния и семеен живот).
Делото „Стоянова срещу България“ е за убийство по хомофобски подбуди на 26-годишния син на жалбоподателката. Съдът посочва, че българската държава трябва да гарантира, че нападения, довели до смърт на жертвата, провокирани от омраза срещу действителната или предполагаема сексуална ориентация, ще се считат за по-тежки.
Делото „П. Х срещу България” касае оплакване по чл. 8 от Конвенцията във връзка с правната уредба, касаеща промяната на гражданската регистрация във връзка с промяна на пола и отказа на националните съдилища да признаят формално пола, към който жалбоподателката смята, че принадлежи.
Делата „Моамер срещу България“ и „Игнатова срещу България“ са за оплаквания по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията във връзка с допуснато забавяне при предоставянето на обезщетение на жалбоподателите, след като техни имоти са били отчуждени по реда на Закона за териториалното и селищно устройство (ЗТСУ) (отм.).
Правителството одобри изплащането на обезщетение от по 100 евро по две жалби
Министерският съвет одобри едностранни декларации по две дела, заведени пред ЕСПЧ.
Жалбоподателят по делото „Георгиев срещу България“ е бивш общопрактикуващ лекар от гр. Русе, обект на няколко наказателни преследвания. Впоследствие предявява искове по ЗОДОВ срещу прокуратурата за вреди от наказателно производство и срещу Министерството на правосъдието във връзка с условията на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“. Твърди, че след образуване на тези производства, е станал обект на тайно наблюдение от страна на властите, както и че не е имал ефективно средство за защита в това отношение.
Жалбоподателите в делото „Стоянов и Табаков срещу България“ са адвокати, практикуващи в Пазарджик и занимаващи се с граждански и наказателни дела. Те се оплакват от общото състояние на правната уредба относно начина, по който са регламентирани използването на специални разузнавателни средства и съхраняването и последващия достъп до трафични данни в България.
Вземайки предвид практиката на ЕСПЧ по скорошното решение по делото ,,Екимджиев и други срещу България“ (жалба № 70078/12), намиращо нарушение по член 8 от Конвенцията, поради начина, по който специалните средства и съхранението и достъпът до трафични данни са регламентирани в България, българското правителство одобри едностранна декларация на основание чл. 37 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи.
Утвърдени са актуализирани годишни разчети на сметката за средствата от Европейския съюз на ДФЗ за 2022 г.
Правителството утвърди актуализирани годишни разчети на сметката за средствата от Европейския съюз на Държавен фонд „Земеделие“ за 2022 г. Промените целят привеждане на разчетите по-близо до реално очакваното изпълнение и осигуряване на средства по параграфи с прогнозен недостиг за сметка на параграфи, по които е налице неизпълнение.
Изменението ще осигури допълнителни средства за директни плащания на земеделски производители по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
В разходните и финансиращите параграфи са разчетени средства за финансиране на Програмата за развитие на селските райони, Програмата за морско дело и рибарство, директните плащания на площ и пазарните мерки.
Прието е решение за пренасочване на неусвоени финансови средства към Доверителния фонд за всеобхватния пакет за подпомагане на Украйна
Министерският съвет прие решение, с което одобри пренасочване на внесени от България и неусвоени финансови средства в размер на 141 000 USD от прекратения Доверителен фонд на НАТО за Афганистанската национална армия към Доверителния фонд за всеобхватния пакет за подпомагане на Украйна (Comprehensive Assistant Package - САР).
Пакетът (САР) ведно с включените в него проекти се очертава като основния механизъм на НАТО за оказване на всестранна, отбранителна подкрепа за Украйна.
Решението е взето в контекста на срещата на държавните и правителствените ръководители на страните от НАТО, проведена на 28-30.06.2022 г. и във връзка с утвърдения извънреден преглед на всеобхватния пакет за подпомагане на Украйна.
Документът е акт на съпричастност и има висока практическа и политическа стойност, изразяваща се в укрепването на двустранните отношения с Украйна и видим български принос в подкрепа на страната в рамките на НАТО.
Променя се утвърденият максимален размер на ангажиментите за разход, които могат да бъдат поети през 2022 г. по бюджета на МО
Министерският съвет прие Постановление за извършване на промяна на утвърдения със Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. максимален размер на ангажиментите за разход, които могат да бъдат поети през 2022 г. по бюджета на Министерството на отбраната.
Извършени са промени на утвърдения с чл. 11, ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. показател по бюджета на Министерството на отбраната максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2022 г., със сумата 220 000 000 лв., в съответствие със сключените договори.
Приетият нормативен акт не води до въздействие върху държавния бюджет и до допълнителни разходи по бюджета на Министерството на отбраната за 2022 г.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на отбраната
Министерският съвет на Република България прие постановление, с което се одобряват допълнителни разходи по бюджета на Министерството на отбраната за 2022 г.
С приетия акт се осигуряват допълнителни разходи по бюджета на Министерството на отбраната в размер на 23 167 000 лв. за изпълнението на дейностите по възстановяване/осигуряване на летателната годност на AS 532 AL „Cougar“ чрез Агенцията на НАТО за поддръжка и придобиване (NSPA).
Министерският съвет прие и друго постановление, с което се изменя и допълва ПМС № 104 от 2022 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на отбраната за 2022 г. за изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет, вкл. и за съпътстващи разходи по придобиването му.
С приетия акт се изменя ПМС № 104 от 2022 г., като се осигуряват допълнителни разходи по бюджета на Министерството на отбраната в размер на 60 000 000 лв. за сметка на предвидените в чл. 1, ал. 5, т. 7.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. за изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет, включително и съпътстващи разходи по придобиването му.
Над 6 млн. лева за допълнителни възнаграждения на директори в образованието
Допълнителни възнаграждения за постигнати резултати от труда ще получат 3 807 директори на общински детски градини, училища, центрове за подкрепа за личностно развитие и за специална образователна подкрепа. Те ще бъдат изплатени в зависимост от получения брой точки при оценяването от комисиите в регионалните управления на образованието и съгласно Наредбата за нормиране и заплащане на труда.
За изплащането на допълнителните възнаграждения правителството одобри общо 6 310 675 лева, които са за сметка на намаление на утвърдени разходи по програма „Училищно образование“ по бюджета на Министерството на образованието и науката за 2022 г. Средства ще получат 1 694 директори на детски градини, 1 976 - на училища, 129 - на центрове за подкрепа за личностно развитие и 8 - на центрове за специална образователна подкрепа.
Одобрени са допълнителни разходи по програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби
Министерският съвет одобри допълнителни разходи/трансфери за 2022 г. за изплащане на стипендии и на еднократно финансово подпомагане по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни, общински и частни училища през 2022 г.
С постановлението се предлага да бъдат осигурени средства за стипендии и на еднократно финансово подпомагане на учениците от училищата по културата и изкуствата към Министерството на културата и на ученици от общински училища, които са придобили право по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби през 2022 година.
Средствата са в размер на 92 230 лева, като 77 785 лева са предназначени за изплащане на стипендии и еднократно финансово подпомагане на учениците от училищата по културата и изкуствата към Министерството на културата. Останалите 14 445 лева са предназначени за изплащане на стипендия на ученици от общински училища.
Необходимите средства за изплащане на стипендиите и на еднократното финансово подпомагане, посочени в чл. 1 от проекта на постановление, са в рамките на разчетените за тази дейност, в централния бюджет средства за 2022 г.
Целта на предложения проект на постановление е осигуряването на средства за осъществяване на финансово подпомагане на децата с изявени дарби за разширяване на възможностите им за изява и поощряване на развитието на техните творчески заложби.
Одобрени са допълнителни разходипо бюджета на МВнР
Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на МВнР за 2022 г. в размер на 1 000 000 лв. за сметка на предвидените разходи по чл. 1, ал. 5, т. 11.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. за финансиране на Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак“, Република Молдова.
Предоставянето на средствата ще допринесе за преодоляването на финансовите проблеми, пред които е изправено висшето учебно заведение. Подобряване на образователните практики и на материално-техническата база на университета би имало положителен ефект върху неговото развитие и би способствало за увеличаване на интереса към него сред учениците и кандидат-студентите от българската общност в Република Молдова.
Оказването на безвъзмездна финансова подкрепа от България за Тараклийския държавен университет е в унисон с последователната и целенасочена политика на правителството на Република България за гарантиране и реализиране правата и интересите на българските общности в чужбина, при спазване на местното законодателство и нормите на международното право.
Изменя се правителственото постановление относно одобрени допълнителни разходи по бюджета на МИР
Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на ПМС № 225 от 29.07.2022 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на иновациите и растежа за 2022 г.
С направените изменения и допълнения министърът на иновациите и растежа ще може да използва вече отпуснатите допълнителни средства по бюджета на МИР, които са за сметка на приетите от Народното събрание с чл. 1, ал. 5 на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. разходи по централния бюджет.
Средствата са за изпълнение на политики по т.6 в „Област ефективно управление и оптимизация на публичния сектор“ и подточка 6.2 - за структурни промени и ефективно управление.
Приетите изменения и допълнения няма да окажат въздействие върху държавния бюджет.
Правителството се разпореди с имоти
Правителството измени РМС № 328 от 2020 г. за обявяване на имоти - публична държавна собственост, за имоти - частна държавна собственост и за безвъзмездното им прехвърляне в собственост на Столичната община, както и за предоставяне на имот на Агенция „Митници“. С направената промяна се редуцират имотите, които се прехвърлят безвъзмездно на Столична община, като се изключва имотът, необходим за дейността на Агенция ,,Митници“ и се предоставя на Агенцията за изпълнение на нейните функции. Решението осигурява подходящ недвижим имот, разположен на комуникативно място в района на гр. София, район „Връбница“, за обезпечаване дейността на Митническо бюро София-запад, което е част от структурата на митническата администрация. Това е недвижим имот с идентификатор 49206.2684.204, представляващ поземлен имот, находящ се в Столична община, район „Връбница“, с. Мрамор, ведно с изградените в него сгради.
Министерският съвет прие решение за отнемане на земеделски земи от Министерство на отбраната и включването им в Държавния поземлен фонд. Предмет на акта на Министерския съвет са осем поземлени имота, намиращи се в областите Варна и Хасково. Имотите са с трайно предназначение на територията: земеделска. За тях е отпаднала необходимостта, свързана с отбраната и сигурността на страната, поради което с приетото Решение на Министерския съвет тези земеделски земи се включват в Държавния поземлен фонд.
Правителството прие също решение за обявяване на имот - публична държавна собственост, за имот - частна държавна собственост, както и за безвъзмездното му прехвърляне в собственост на община Хасково, област Хасково. Предмет на решението е поземлен имот, намиращ в област Хасково, община Хасково, гр. Хасково, ул. ,,Дунав“ № 19 - А. Безвъзмездното прехвърляне на имота в собственост на община Хасково е за приложение на улична регулация, при съобразяване на законодателството и правилата в областта на държавните помощи.
Правителството закрива почетното консулство в Малта
Министерският съвет прие решение за закриване на почетното консулство на България в Република Малта и освобождаване на почетния консул г-жа Джанела Де Марко по нейно желание, поради напускане на Република Малта и смяна на местожителството.
Повече от десетилетие г-жа Де Марко работи активно за развитието на отношенията между България и Малта в различните области на двустранното сътрудничество. За цялостната си дейност през 2018 г. е удостоена с почетен знак на МВнР - ,,Златна лаврова клонка“.
Министерският съвет утвърди Споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и Република Сингапур
Министерският съвет на Република България утвърди Споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Сингапур, от друга страна. Споразумението е подписано на 19 октомври 2018 г. в Брюксел и подлежи на последващо утвърждаване.
България подкрепя диалога и сътрудничеството между ЕС и Сингапур и очаква влизането в сила на споразумението да спомогне за активизиране на политическия диалог и укрепване на взаимодействието със Сингапур в широк кръг области.
Планира се влизането в сила на Споразумението да бъде официално обявено в рамките на Срещата на върха ЕС-АСЕАН на 14 декември 2022 г. в Брюксел.
Министерският съвет одобри Меморандум за сътрудничество между Република България и Международната морска организация
Министерският съвет одобри Меморандум за сътрудничество между Република България и Международната морска организация (ИМО) относно участието в схемата за одит на държава членка на има.
Решението е прието във връзка с предстоящото през месец май 2023 г. провеждане на задължителен одит на Република България, като държава членка на ИМО. Одитът ще се извърши по схема приета с Резолюция А.1067(28) на Асамблеята на ИМО от 4 декември 2013 г.
Целите на одита са насочени към осигуряване на ефективното прилагане на задължителните инструменти на Международната морска организация и изпълнение на задълженията и отговорностите на Република България в качеството на държава на знамето, държава на пристанището и крайбрежна държава съгласно изискванията на Кодекса за прилагане на задължителните инструменти на ИМО (III code ), приет с Резолюция А.1070(28) на Асамблеята на ИМО (ДВ, бр. 97 от 2018 г.).
Одобрени са резултатите от българското участие в редовното заседание на Съвета на енергийните министри на ЕС
Министерският съвет прие за сведение доклада с резултатите от участието на България в редовно заседание на Съвет „Транспорт, телекомуникации и енергетика“, част „Енергетика“, проведено на 25 октомври 2022 г. в гр. Люксембург.
В рамките на заседанието бе проведен дебат по газовия пакет, който включва предложения за Директива и Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно вътрешните пазари на възобновяеми газове, природен газ и водород. Обсъдено бе даването на допълнителни насоки за работата по законодателните предложения в Съвета, с акцент върху развитието на пазарите на водород, смесването на природен газ с водород, моделите на отделяне на операторите на водород, трансграничните тарифи и тарифните отстъпки.
Министрите одобриха общ подход по предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно енергийните характеристики на сградите. Председателството и Комисията определиха постигнатия компромис в преговорите като балансиран и отчитащ позициите и националните специфики на държавите членки, предоставяйки и необходимата гъвкавост.
Бяха обменени и мнения по предложението за Регламент на Съвета за укрепване на солидарността чрез по-добра координация на покупките на газ, трансграничния обмен на газ и надеждните референтни показатели за цените. Законодателното предложение обхваща мерки, свързани със съвместно закупуване на газ, механизми за ограничаване на цените на газовата борса, нови мерки за прозрачно използване на инфраструктурата и солидарност между държавите членки.
Правителството прие отчета за изпълнението на концесионни договори в МОСВ за 2021 г.
Правителството одобри Годишен отчет за 2021 г. за изпълнението на включените проекти за добив на минерална вода в Плана за действие на държавните концесии за периода 2021-2027 г. и за изпълнението на действащите концесионни договори за добив на минерална вода - изключителна държавна собственост и на концесионния договор за защитена територия - част от Национален парк „Пирин“ - ,,Ски зона с център гр. Банско“ - обект изключителна държавна собственост.
През 2021 г. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) отчита събираемост от постъпили приходи общо от концесии (концесионно възнаграждение по сметка на МОСВ, ДДС, за общините и ПУДООС, от лихви и неустойки) в размер на общо 5 178 035 лева.
Определен е управител за Република България в няколко международни финансови институции
Със свое решение правителството определи заместник-министъра на финансите Людмила Петкова за управител за Република България в Черноморската банка за търговия и развитие, за заместник-управител за Република България в Международния валутен фонд, за управител за Република България в Международната инвестиционна банка и за ръководител на българската делегация в Съвета на Международната банка за икономическо сътрудничество и член на Съвета.
България е страна членка в тези институции и като акционер се ползва с правото да определи свои представители в управителните органи, съгласно учредителните им договори и вътрешните им правила.
Министерският съвет одобри позицията на България за участие в извънредното заседание на енергийните министри на ЕС
Министерският съвет одобри позицията на България за участие в извънредното заседание на Съвета на ЕС „Транспорт, телекомуникации, енергетика“, част „Енергетика“, което ще се проведе в Брюксел, Белгия, на 24 ноември 2022 г. По време на заседанието следва да бъде одобрено предложението на ЕК за Регламент на Съвета за укрепване на солидарността чрез по-добра координация на покупките и на трансграничния обмен на природен газ, както и на надеждните референтни показатели за цените. Очаква се да бъде постигнато политическо споразумение и по предложението за Регламент на Съвета за определяне на рамка за ускоряване внедряването на енергия от възобновяеми източници.
Законодателните предложения са част от пакета на ЕК с мерки за справяне с високите енергийни цени и за гарантиране на сигурността на доставките на природен газ в ЕС.
С одобрената позиция се подкрепят целите на разглежданите предложения. Българската страна е готова да приеме и политическите споразумения, предвид необходимостта от установяване на временни правила и мерки за справяне с високите енергийни цени, за гарантиране на достатъчно ниво на доставки на природен газ в ЕС и за ускоряване на прехода към чиста енергия.
Кабинетът одобри позицията на България за заседанието на Съвета по образование, младеж, култура и спорт на ЕС
Министерският съвет одобри позицията на България за участие в редовното заседание на Съвета по образование, младеж, култура и спорт на ЕС. То ще се проведе на 28 и 29 ноември 2022 г. в Брюксел, Кралство Белгия.
Предвижда се министрите на образованието да проведат дебат на тема: ,,Европейското пространство за образование по време на руската агресия в Украйна“. България ще представи накратко мерките, които е предприела в помощ на засегнатите от войната украински граждани. Страната ни ще акцентира на ролята на Европейското пространство за образование като своеобразен модел на споделеност и солидарност в моменти на кризи.
Министрите, отговорни за младежта, ще приемат Заключения, свързани с насърчаването на междупоколенческото измерение в областта на младежта с цел стимулиране на диалога и социалното сближаване. По време не дебата, посветен на Европейската година на младежта 2022 България ще изрази позицията, че е необходимо популяризиране на доброволчеството като сектор с висок потенциал за насърчаване на дискусиите по конкретни проблеми в обществото.
Съветът на министрите, отговорни за културата и аудиовизията, ще обсъди подкрепата за украинската култура и опазването на културното наследство. България има готовност да осигури материали за предпазване и съхранение на културните ценности и в момента проучва конкретните възможности за това.
Очаква се министрите с ресор спорт да одобрят Заключения относно устойчивата и достъпна спортна инфраструктура. Те ще дебатират дали могат неотдавнашните кризи да послужат като възможност за бъдещо развитие на спорта. България е за гъвкав подход за разрешаване на възникналите проблеми и съгласувани действия между заинтересованите страни.
Българската позиция в част „Образование“ ще бъде представена от Иванка Ташева, зам.постоянен представител на България към ЕС в ПП на страната ни в Брюксел, в част „Младеж“ и част „Спорт“ от министъра на младежта и спорта г-жа Весела Лечева, а в част „Култура и аудиовизия“ - от министъра на културата проф. Велислав Минеков.
Изменя се Правилникът за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
Министерският съвет одобри Постановление за изменение и допълнение в Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет с ПМС № 46 от 2010 г.
Измененията целят постигане на определените в Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България до 2032 г. параметри в направление „Хората в отбраната“ и заложените цели в Плана за развитие на въоръжените сили на Република България до 2026 г. в направление „Образование, наука и обучение“. Промените са и във връзка с констатирани проблемни въпроси при прилагане на част от текстовете на Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ), регламентиращи изпълнението на военната служба.
Допълнени са част от разпоредбите на ППЗОВСРБ в съответствие със Закона за развитие на академичния съвет на Република България (ЗРАСРБ) и Закона за висшето образование, чрез създаване на нарочна уредба за реда и условията за заемане на академични длъжности от военнослужещи и цивилни служители в научните организации от системата на Министерството на отбраната.
Адаптирана е нормативната уредба с политиката по управление на човешките ресурси от Програмата за развитие на отбранителните способности на Република България 2032 и Плана за развитие на въоръжените сили на Република България до 2026 г, както и възможността за обучение на офицерите, придобили професионална квалификация по военно дело, във висшите военни училища в задочна форма за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ в професионално направление „Военно дело“.
Създадена е възможност за период от 2 години в Регистрите на вакантните длъжности да се обявяват само вакантни длъжности във военни формирования с висок некомплект и длъжностите на военнослужещите, които навършват пределна възраст по чл. 160, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) в едногодишен период от датата на годишното разместване и не са определени за включване в списъците по чл. 32, т. 2 от ППЗОВСРБ. Това ще допринесе за комплектуване на длъжности от военни формирования с висок некомплект.
Отстранено е противоречие възникващо при прилагане на процедурата по прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 162, т. 3 от ЗОВСРБ (при настъпила негодност за военна служба или психологична непригодност).
Синхронизирани са процедурите в действащите разпоредби в ППЗОВСРБ, с Наредба № 1 от 22 януари 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.
Уредени са допълнителни хипотези за прекратяване на командировката за участие в операции и мисии, извън територията на страната по чл.70, ал. 4 от ППЗОВСРБ. Прецизирани са процедурите за подбор на служители за заемане на длъжности извън територията на страната в задгранични представителства на Република България и в международни организации или в други международни инициативи.
Правителството одобри позицията на българската страна за участие в заседание на Съвета по външни работи (Търговия) на ЕС
Правителството одобри позицията на българската страна за участие в заседание на Съвета по външни работи (Търговия) на Европейския съюз (ЕС). То ще се проведе на 25 ноември 2022 г. в Брюксел, Белгия.
По време на заседанието ще бъдат обсъдени въпроси свързани с подготовката за 13-ата Министерска конференция на Световната търговска организация (СТО), търговските отношения между ЕС и САЩ, както и търговската подкрепа за Украйна.
Българската делегация за заседанието ще бъде ръководена от Румен Александров, постоянен представител на България към ЕС.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на финансите
Със свое постановление правителството одобри изменение и допълнение на ПМС № 205 от 2022 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на финансите за 2022 г. в размер на 38 000 000 лева.
С допълнителните средства ще бъде осигурена непрекъсваемост на изпълнението на програмата за изплащане на компенсациите на физическите лица, крайни потребители на моторни горива, по мярката на правителството за 0,25 лв. компенсация за литър гориво при зареждане на бензиностанция. Съгласно Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., администрирането на компенсацията се извършва от Националната агенция за приходите в срок до 31 декември 2022 г. включително.
Правителството одобри меморандум за разбирателство между агенциите за малки и средни предприятия на България и Азербайджан
Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Меморандум за разбирателство между Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, Република България и Агенцията за развитие на малкия и среден бизнес, Република Азербайджан като основа за водене на преговори.
Меморандумът ще подпомогне развитието на двустранното икономическо сътрудничество между Република България и Република Азербайджан чрез общи инициативи на двете организации.
В Меморандума се предвижда двете агенции да бъдат партньори в предоставянето на възможности за разширяване на бизнес контактите между предприятията от Република България и Република Азербайджан. Двете страни поемат задължения за обмен на бизнес информация, свързана с търговията, възможностите за инвестиране, политиката и мерките, предприети от всяко от двете правителства за насърчаване на интернационализацията на малките и средните предприятия.
Българската и азербайджанската страна ще си сътрудничат при организиране на промоционални прояви в услуга на малките и средните предприятия като размяна на посещения на предприемачи, организиране на участието им в бизнес форуми, конференции, семинари, търговски панаири, изложения, посещения на делегации и други.
Одобрен е проект на допълнително споразумение за изменение на договор между МЗ и УМБАЛ „Александровска“
Министерският съвет одобри проект на допълнително споразумение за изменение на договор между Министерството на здравеопазването и Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Александровска“ ЕАД - София за предоставяне на заем за погасяване на просрочени задължения на лечебното заведение, сключен в изпълнение на Решение на Министерския съвет № 521 от 22.07.2022 г.
Университетска многопрофилна болница за активно лечение - „Александровска“ ЕАД - София е лечебно заведение със 100 % държавно участие в капитала, е предмет на дейност осъществяване на болнична помощ, като правата на държавата в него се упражняват от министъра на здравеопазването.
С решението ще бъде финализиран проектът за осигуряване на средства за погасяване на просрочени задължения на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Александровска“ ЕАД - София, което ще осигури ликвидни средства за осъществяване на оперативната му дейност, и ще даде възможност на държавното лечебно заведение да договаря по-благоприятни търговски условия в бъдещ период.
Одобрено е участието на България в допълнително споразумение относно съхранението на ваксина срещу COVID-19 в Централен склад в рамките на ЕС
Министерският съвет прие проект на протоколно Решение, с което да одобри участието на Република България в Допълнително споразумение № 4 към Споразумението за закупуване, последващо развитие, производство и опции за закупуване и доставка на ваксина срещу COVID-19 за държавите членки на ЕС, между Европейската комисия и Pfizer Inc./BioNTech Manufacturing GmbH за 2022 и 2023 г. (SANTE/2021/03/020).
Проектът на споразумение предвижда възможност преди доставката на ваксините до държавите членки те да се съхраняват в Централен склад в рамките на Европейския съюз по модела „фактуриране и задържане“ за държавите, сключили допълнително споразумение за това.
Основната причина за това е осигуряването на хладилно съхранение на договорени количества ваксини, за които съответната държава членка няма наличен хладилен капацитет за съхранение.
Министерският съвет прие решение за сключване на споразумение с Европейския инвестиционен фонд по Плана зa възстановяване и устойчивост
Министерският съвет прие Решение, с което одобри проекта на Споразумение между правителството на Република България и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ). Споразумението е за финансиране на капиталови операции за 180 млн. евро по Механизма за възстановяване и устойчивост. То регламентира прилагането и управлението на подкрепяните в България, по Механизма, капиталови операции.
Споразумението предвижда прилагането на три капиталови инструмента на обща стойност 180 млн. евро, които ЕИФ ще управлява и изпълни в сферите на иновациите, растежа и климатичния неутралитет и цифровата трансформация.
Инвестициите, които Република България се е ангажирала да изпълнява под формата на капиталови инструменти, са част от Инвестиция 2 „Програма за икономическа трансформация“ в рамките на Компонент 3 „Интелигентна промишленост“ от ПВУ. Сумата от 180 млн. евро е общият размер на предвидените средства за капиталови операции по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и се очаква с нея да бъдат подкрепени най-малко 57 крайни получатели.
Правителството упълномощи министъра на иновациите и растежа да проведе преговорите и да подпише споразумението за подкрепа от ЕИФ. То спазва правилата за държавна помощ и отчита задълженията, които страната ни е поела по ПВУ.
Споразумението се сключва в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. и в изпълнение на Приложение от 28 април 2022 г. към Решение за изпълнение на Съвета за одобряване на оценката на ПВУ на България. Съгласно Приложението, капиталовите инструменти ще се прилагат от ЕИФ като финансов партньор (наричан партньор по прилагането) чрез пряко предоставяне на средства по силата на споразумение за финансиране, което се приема и като основа за водене на преговори между страните.