Дезинформацията, която прониква в България през социалните мрежи, е повече, отколкото в Германия, Франция или Великобритания. Това потвърди министърът на електронното управление Божидар Божанов пред български журналисти в Брюксел, където се срещна със заместник-председателя на Европейската комисия Вера Юрова и с еврокомисаря за вътрешния пазар Тиери Бретон, предаде БТА.
Божанов поясни, че това се дължи на технически причини, свързани с по-високото разпространение на езиците на тези страни. Той съобщи, че представителите на ЕК са били запознати с това, че български интелектуалци са били блокирани от Фейсбук заради позиции срещу войната в Украйна. По неговите думи пострадалите са били докладвани от тролски профили.
Следенето на тролски профили в Източна Европа не е централно за бизнеса на социалните мрежи, посочи министърът.
Социалните мрежи на първо време трябва да предоставят повече информация - за тролски ферми, за координирани неавтентични действия, заяви Божанов и уточни, че това е било обсъдено с представителите на комисията. По неговите думи прилаганите досега мерки от социалните мрежи са неефективни. Първото следващо действие е мрежите да споделят информация, за да ни убедят, че правят нещо ефективно или че не правят достатъчно, допълни той.
По неговите думи не би било достатъчно, ако всяка държава от ЕС предприема собствени действия срещу дезинформацията. Божанов добави, че е необходимо социалните мрежи да направят действията си по-прозрачни, включително да изяснят алгоритмите за препоръчване на съдържание, които са основният механизъм, през който дезинформацията навлиза.
По отношение на киберсигурността министърът съобщи, че предстои обмен на данни в ЕС, за да може страната, която е пострадала от киберудар, да предупреждава останалите например за адресите, от които се извършват посегателствата. Това е изключително важно за по-бързата реакция, поясни Божанов. Времето за реакция решава дали един инцидент ще бъде успешен в унищожаването на криптирането на системи, добави той.
Министърът съобщи, че до края на годината се очаква да заработят първите услуги, предлагани с новата българска електронна идентификация. С ЕК е била обсъдена възможността европейските граждани да могат да ползват тези национални приложения навсякъде в ЕС.