Между България и Северна Македония има само идеи, но не и общприемлив документ за одобрение между институциите. Това каза македонският премиер Димитър Ковачевски на фона на твърдения, че българското вето ще падне преди средата на годината.
Това е пореден епизод в сложните отношения между двете страни, в които има един (буквално) голям външен фактор – Русия.
Няколко дни, след като двама служители на ДАНС бяха уличени в шпионаж в полза на Русия, и в Северна Македония уволниха двама. „От първия ден имахме информация с министъра на външните работи за случилото се и тя беше предадена на службите за сигурност, които отговарят за това“, обясни премиерът Димитър Ковачевски.
Зададохме въпрос на експерта по национална сигурност от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов защо, въпреки приемането ни в ЕС и НАТО, в ориентацията на служителите, които трябва да споделят официалната външна политика има импулси от миналото. „Ние не просто имаме проблем с капацитета на службите, а и с влиянието в тях“, отговаря той.
За Безлов е интересен момент, че към ноември 2020 г. руската външна политика не е виждала проблеми в това Македония или Албания да влязат в ЕС.
Той припомня, че независимо, че името „Северна Македония“ е национално предателство за 70 на сто от гърците, то беше наложено от управляващата „Сириза“ преди 4 години: „В момента, в който руснаците се опитаха да повлияят чрез протести, през гръцка църква, през гръцки интелектуалци, службите осветиха тези усилия, изгониха дипломати“.
В България няма случаи на действащи служители на спецслужбите, обвинени в шпионаж за чужда държава. Последният е отпреди демократичните промени.