Днешното парламентарно заседание започна с декларация от името на парламентарната група на ДБ, прочетена от Антоанета Цонева, призоваваща парламентът да осъди кланетата в Буча.
След това проф. Чорбанов представи доклад за дейността на Комисията за защита от дискриминацията (КЗД) като препоръча на народните представители да го приемат.
Думата взе Петър Петров от “Възраждане”, който каза:
“Комисията е избягала от своята същностна роля и е засилила влиянието и присъствието си като един политизиран орган. По-голямата част на доклада е отделена на меморандуми и какви мероприятия са били предприети”. Според него КЗД е изместила фокуса си на действие: “Една голяма част от актовете на комисията не издържат в съда”
“Ние от “Възраждане” настояваме за прекратяване на дейността на КЗД, защото тя е безсмислена. Чудя се как тази комисия работи след като съдът отменя жалби за изслушвания на граждани. Тази комисия не носи никаква бързина на гражданите, пострадали от дискриминация”, обяви депутатът от “Възраждане”.
Той беше категоричен, че КЗД симулира дейност по защита от дискриминация, тя не разглежда жалбите на гражданите: “Лично аз няма да подкрепя отчета на КЗД за 2021 година”
След него се изказа Костадин Костадинов. Той припомни, че КЗД е създадена преди около 20 години по директива на ЕК: “В брюкселските документи се коментира, че има дискриминация по различни признаци и трябва да се създадат комисии по равенство. КЗД отнема 1 млн. и 130 хил. лв. Тази комисия се занимава с писане на различни видове съобщения и банкетен туризъм. За милион и 130 хил.лв ние получаваме една паразитна структура, от която няма нужда българското общество. Трябва да се замислим до кога ще прилагаме политики ангро. Ако някой човек е дискриминиран, обикновено се обръща към съда. КЗД осигурява работа на пенсионирани партийни чиновници и ние ще настояваме и ще работим за нейното премахване”.
Настимир Ананиев репликира Костадинов като каза, че в България има дискриминация по всички направления. Той обаче призна, че комисията е политизирана и не върши дейността, която трябва да върши. Това обаче не означава, че регулаторът трябва да бъде закрит.
Филип Попов изказа несъгласие с твърдението на Костадинов, че КЗД не работи. По думите му КЗД е необходим орган: “Четейки доклада, виждам, че комисията е работила. Не мога да се съглася, че тя не изпълнява своите цели, функции и задачи”. Той обяви, че БСП ще подкрепи приемането на доклада.
Петров поясни, че КЗД в момента играе посредник между съда и гражданите, а такъв посредник не е необходим, защото “излиза на сметката на българските граждани”.
Костадинов посочи, че администрацията в България е “раздута, на фона на намаляващото ни население”. Той обясни, че нашето общество през годините е изградило уникална толерантност, която помага за оцеляването на българската нация. Костадинов обвини ДПС, че всъщност е партия, която се опитва да разедини българското общество.
Според него структури, специално борещи се с дискриминацията, са необходими в страни, в които има тежки наследствени проблеми, свързани с расови различия. Тъй като в България няма такива проблеми, КЗД е излишна по думите на лидерът на “Възраждане”, защото институцията е неефективна: “Време е да забравим, че е съществувал такъв паразит в държавната администрация”.
Според Радомир Чолаков добре регулирана обществена сфера е тази, в която има тишина и няма напрежение: “Аз си спомням началните години на тази комисия, защото бях лице, срещу което пускаха жалби. Дадох си сметка, че има обществени групи, които искаха да инструментализират комисията, за да докажат, че в България има дискриминация. Логиката беше обратна: тя трябваше д докаже, че в България има дискриминация. Тя обаче е медиатор и по този начин е спомогнала за успокояване на напрежението по повод дискриминацията. Намирам, че тази комисия е установила тишина и спокойствие в тази сфера и това е нещо положително, което трябва да бъде пазено. Аз ще подкрепя доклада на комисията. Виждате, че в тези регулатори, в които е много интересно, създават политически проблеми”.
Костадинов посочи, че зад голяма част от жалбите в КЗД стоят “жалби от организации, финансирани от Брюксел”: “Създадена е една грантаджийска система, в която вегетират хора, които получават пари от чужбина. Това са спящи клетки за влияние. Когато някой ги активира, те започват да вдигат до врява до небето, че в България има каква ли не дискриминация. Ако я няма тази комисия, те самите няма да има какво да правят и така ще се ликвидира цялата им екосистема”.
Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС каза от трибуната на НС, че голяма част от жалбите в КЗД не са били от организации, а от граждани, пострадали от дискриминация: “Мога да кажа, че комисията се е опитвала да защити граждани от дискриминация. Ако искаме тя да работи по-добре, нека да дадем насоки за дейността ѝ. Констатирал съм, че не само има дискриминация, но има и прилики да положителна дискриминация и предозирането с нея. Например трябва по-добър опит да се намери баланс между положителна и обратна дискриминация. Имаме нужда от този орган, но имаме нужда и да подобрява работата му”.
Иван Ченчев припомни, че КЗД има право да събира доказателства и да плаща разноски на свидетели.
Думата взе и председателят на КЗД Анна Джумалиева. Тя благодари за критиките и конструктивния диалог като обяви, чете ще бъдат под внимание в бъдещата работа на комисията. Джумалиева подчерта, че комисията е компетентна по всички въпроси на дискриминацията и това важи не само за български граждани.
“В момента има бежанци, на които ние трябва да окажем не само съпричастност, но нашите институции трябва да работят за обезпечаването на техните права на територията на нашата държава. Нали това е върховенството на закона? Не съм съгласна, че една институция трябва да бъде закривана. Ние имаме проблем с функционалния имунитет. Добре е, членовете на комисията да имат такъв имунитет. Ние сме много активни и нашата дейност не е само да гледаме жалби и сигнали. Първата нашата дейност обаче е превенцията. Ние трябва да информираме обществото как да не допускат дискриминация”, обясни председателката на КЗД. Тя опроверга твърденията на Костадинов като каза, че по-малко от 9% от актовете на комисията са отменени от административните съдилища.
Джумалиева подчерта, че в работата на КЗД влизат хората с увреждания и с редки болести.
В крайна сметка депутатите приеха годишния отчет на КЗД.