Европейското сп. “Политико” публикува интервю с българския премиер Кирил Петков. Петков е икономист, учил в Харвард и ново лице в политиката. Той придоби известност в България миналата година, борейки се срещу корупцията, преди да основе своя партия "Продължаваме промяната" и да стане премиер – точно в момента, когато Русия увеличаваше заплахите си срещу Киев и струпваше войски по границите на Украйна.
Сред страните членки на ЕС България в исторически план е имала някои от най-тесните връзки с Москва, посочва "Политико".
Тези дни приключиха, заявява Петков пред изданието, повече от седмица след началото на руското нашествие в Украйна.
"България вече не е мека страна, която действа само като балансьор", казва той и допълва: "Искаме всички да виждат България като силен член на НАТО, член на ЕС, който не се стреми да минимизира рисковете, не е непредсказуем, има единна позиция".
Българският премиер отхвърля идеята за сфери на влияние, при които по-големи страни като Русия получават правото да налагат де факто буферни зони отвъд своите граници. “Наистина не харесвам идеята някой да вземе карта на Европа и, като чертае с химикалка, да каже, че това може да се случва дотук”, заяви Петков.
Българският премиер заяви, че в символичен план би подкрепил още днес започването на преговори за членство на Украйна в ЕС. "Сърцето ми казва, че не можем да изоставим Украйна", подчертава той.
Но макар България досега да е подкрепяла изцяло всички санкции срещу Русия, Петков показва, че трябва да отчита политическите настроения в родината си.
Той признава, че за София би било трудно да се присъедини към съюзниците, изпращащи оръжия на Украйна.
Петков не подкрепя и идеята за установяване на забранена за полети зона над Украйна. Освен това той не може да поеме и ангажимент за налагане на санкции за руския петрол, поради енергийната зависимост на България от Москва.