Санкциите срещу Русия все още не са достатъчно строги. Те трябваше да се наложат много по-рано, след първата агресия, когато Русия окупира Крим и така Путин нахлу в Украйна.
Това заяви в "Денят започва с Георги Любенов" евродепутатът от ГЕРБ-СДС/ЕНП Александър Йорданов.
По думите му европейските лидери тогава са избрали мек, плаващ подход на постепенни мерки и санкции, който само е усилил агресивните планове на Кремъл.
“В момента сме свидетели на една престъпна война, която Кремъл води срещу Украйна, а чрез тази война той воюва и с Европа. Европейците, след като закъсняхме години да имаме една по-твърда и решителна политика спрямо Русия, сега се налага за известен период и ние да поемем част от тежестите на войната. Няма друг изход”, допълни още Александър Йорданов.
И според евродепутата Петър Витанов от ПЕС/БСП европейските граждани, след украинските, са онези, които ще платят цената на войната в буквален и преносен смисъл. За него санкциите са политическият отговор на руската агресия в Украйна.
“Те са резонни, останалото е въпрос на механизъм, който трябва да бъде много внимателно премерен. Защо БСП беше против санкциите през всичките тези години? Защото, ако те целяха отслабване на руската икономика, те не постигнаха ефекта си, а напротив - отслабиха европейската икономика и диверсифицираха руската такава”, обясни Витанов.
По думите му е важно да има отговор на агресията на Кремъл, защото няма как да оставим "правото на силния да замести силата на правото", но отговорът трябва да е такъв, че да предпази европейските граждани. Например, Европа няма план “Б” по отношение на руските газови доставки, поясни той.
Ако Русия спре доставките на газ, загубите на България могат да са три милиарда само за един месец. Въпреки това санкциите, които наложи Европейският съюз, са единственото възможно решение срещу руската военна инвазия в Украйна, допълни Витанов.
Според социалиста въпросът сега е как да се направят работещи санкции.
„Миналите санкции не само не попречиха на Русия, а я направиха по-силна икономически и тя диверсифицира своите пазари и производство, те отслабиха европейската икономика. Важно е да има отговор, защото няма как да оставим силата на силния да измести силата на правото“, коментира Петър Витанов.
Петър Витанов се върна и към 2009-а година, когато имаше криза с доставките на газ.
„Тогава за 16 дни българската икономика загуби 454 милиона. Ако в момента нямаме газ, когато потреблението е с над 200 процента по-високо, това ще означава загуби за 3 милиарда само за месец, а руснаците вероятно ще намерят друг пазар, на който да продават газа си“, пресметна Витанов, като уточни, че данните са на Министерството на икономиката.
Според евродепутата България в момента няма „план Б“ за доставка на газ. Вероятно след месеци ще можем да получаваме втечнен газ, но към днешна дата страната ни еенергийно зависима от Русия.