Омбудсманът с предложение: Колектор да събира дълг само при изричното ни съгласие

Омбудсман
share

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати становище до министъра на икономиката и индустрията Корнелия Нинова относно публикувания за обществено обсъждане законопроект за събиране на вземания по потребителски договори, добил популярност като Закон за колекторите. 

„Смятам, че от най-голямо значение е чрез закона по ясен и категоричен начин да се пресекат всички недобросъвестни практики, използвани до момента за притискане и принуждаване на хората да плащат, без съобразяване с лично, семейно и здравословно положение, на изтекли по давност дългове, с методи на ръба на закона и с позоваване на неясно как многократно нараснали дългове“, пише проф. Ковачева. В становището си тя обръща внимание, че в законопроекта липсват две много важни за правата на гражданите гаранции.

На първо място това е предварителното съгласие на длъжника вземането му да може да бъде прехвърлено на трето лице, различно от кредитора. Общественият защитник настоява съгласието да бъде уговорено като отделна клауза в договора или анекс, а не като част от общите условия, с които повечето граждани не се запознават в подробност при подписването. „По този начин самият длъжник ще може да прецени дали допуска да плаща или от него да бъде събиран дълга от лице, различно от кредитора. Ако не бъде дадено изрично съгласие, има риск гражданите изобщо да не разберат, че са се съгласили дългът им да бъде прехвърлен на друго лице“, подчертава омбудсманът. 

В писмо до депутатите омбудсманът открои най-важните проблеми за гражданите

Диана Ковачева обръща внимание и на друг известен факт, а именно, че когато се прехвърлят задължения, те се купуват на значително по-ниска стойност от дължимата сума. Затова според омбудсмана е справедливо кредиторът първо да предложи на длъжника да изкупи задължението си, но при същите условия, при които би го продал на колектор. „Проблем виждам и в обхвата на предложения законопроект. Разпоредбата на чл. 1 визира необслужваните потребителски договори, но в този обхват не влизат банковите кредити и тези, отпускани с договор от фирмите за бързи кредити, а именно от тяхното извънсъдебно събиране от колектори страдат на-голяма част от гражданите. Също така е неясно дали под „необслужвани” се разбира изцяло или частично необслужвани“, допълва общественият защитник.

За да се пресекат недобросъвестните практики, Диана Ковачева настоява да се предвиди извънсъдебното събиране на вземания да се осъществява само от лице, което е вписано в регистър. „Правилно и коректно е уведомяването за прехвърлянето да е от страна на първоначалния кредитор, но смятам, че към посочените реквизити на уведомлението следва да се добави и размерът на непогасения остатък на дълга, разбира се без размера на законната лихва, тъй като тя се начислява до окончателното изплащане на задължението. При посочването на дължимия остатък от първоначалния кредитор ще може да се прецени и дали се спазва разпоредбата на чл. 10 от закона, а именно новият кредитор да не може да иска от длъжника плащане, различно от договореното, а новият кредитор да има право само на лихва за времето на забавата“, посочва омбудсманът.

Във връзка с уведомяването проф. Ковачева отбелязва, че не е регламентирано кога длъжникът се счита за надлежно уведомен, както и че не е изрично разписано пред кого и по какъв ред той може да оспори вземането си. „Подробно са описани действията, които колекторът не може да предприема спрямо длъжника и това е изключително важно, тъй като именно в тази насока са голяма част от оплакванията на хората“, подчертава общественият защитник.

Диана Ковачева посочва и важността на отделен регистър, в който да бъдат вписани колекторските фирми, а извънсъдебното събиране на вземания да не може да се осъществява от дружества, които не са включени в него. Но подчертава, че трябва внимателно да се обмислят критериите, на които трябва да отговарят тези фирми, за да бъдат допуснати до вписване. Омбудсманът обръща внимание и на едно от основанията за служебно заличаване на лице от регистъра, а именно при грубо или системно нарушение на Етичния кодекс за професионална етика и поведение. В същото време, по чл. 16,  дружествата за събиране на вземания не са длъжни да членуват в професионални организации на лицата, предоставящи такива услуги и съответно не са задлъжни да приемат Етичен кодекс за професионална етика и поведение, което пък на свой ред да даде основание за тяхното заличаване. 

Омбудсманът предложи законодателни мерки за защитата на гражданите от колекторите

На следващо място, Ковачева посочва, че липсва норма, която да допуска пострадали граждани индивидуално да сигнализират контролния орган - Комисията за защита на потребителите, за извършени спрямо тях нарушения от страна на колектори. Това според предложения проект могат да правят само  сдруженията на потребителите, които да информират писмено контролния орган в седемдневен срок, като му предоставят всички налични материали. 

Сред другите предложения на омбудсмана е забрана задълженията за комунални и битови услуги да се прехвърлят на фирми за събиране на вземания. „Задълженията за парно, ток, вода и услуги на мобилните оператори са сред чувствителните за гражданите теми и следва да се подхожда внимателно“, предупреждава омбудсманът.

Водещи новини

Още новини