Европа става все по-слаба, защото бюджетът й непрекъснато намалява.
Това заяви евродепутатът Ивайло Калфин на ключовия дебат на юнската сесия на Европейския парламент в Страсбург за бюджета на ЕС за 2014-2020 г.
Депутатите дискутираха с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и с датското председателство на ЕС бъдещите разходи на съюза и мерките за икономически растеж, които ще бъдат в центъра на внимание на лидерите на ЕС на срещата им на 28 и 29 юни в Брюксел.
Няма смисъл да се говори за растеж, ако нямаме инструменти да го постигнем. Европейският бюджет е един от основните инструменти за осигуряването на растеж, защото 94 на сто от него се връщат като инвестиции в страните-членки, заяви Калфин, който е съдокладчик на Европейския парламент за дългосрочния бюджет на ЕС до 2020 г.
Евродепутатът поясни, че за разлика от националните бюджети, "европейският бюджет не е поредното данъчно бреме за гражданите, не е поредният разход". Той е малък и ефективен, създава икономии от мащаба и може да насочи инвестиции към много тесни цели. В момента европейския бюджет е 44 пъти по-малък от националните бюджети. Той струва на всеки европейски граждани по едно кафе дневно. Толкова струва Европа, посочи Калфин.
В изказването си зам.-председателят на Комисията за бюджети на Европейския парламент припомни, че за последните 10 г. бюджетът на ЕС се е свил в реално изражение с около 20 процента. В същото време националните бюджети растат и през 2012 г. 24 от 27-те страни членки, са приели по-високи публични разходи.
Калфин цитира данни, според които в Полша от едно евро, инвестирано в кохезионната политика, 70 евроцента се връщат в старите страни-членки, откъдето се чуват най-много гласове за орязване на общите разходи на Съюза. Инвестициите, направени чрез структурните фондове са допринесли със 0,7% за икономическия растеж на ЕС, а до 2020 г. може да достигне до 4%, добави докладчикът на Европейския парламент.
Според българския евродепутат увеличаването на собствените ресурси на европейския бюджет чрез предлагания данък върху финансовите операции, новия начин на събиране на ДДС и корекцията на бюджетните отстъпки за някои страни ще позволи да се намалят националните вноски на държавите-членки. Така те ще имат допълнителна възможност да консолидират националните си разходи, налагани от кризата.