България активно работи и подкрепя европейската перспектива на своите съседи от Западните Балкани като най-сигурна мярка за гарантиране на сигурността, стабилността и икономическия напредък на нашия регион. Затова страната ни очаква постигането на конкретни резултати както в сферите на икономиката и свързаността, така и по отношение на откритите двустранни въпроси в диалога с Република Северна Македония. Сред нерешените политически въпроси особено чувствително се открояват спазването на правата на македонските българи, засилването на езика на омразата и посегателствата срещу българското-културно историческо наследство. Загърбването на тези въпроси ще забави и напредъка в процеса на европейска интеграция. Това заяви днес президентът Румен Радев на работна среща с посланиците на държавите-членки от ЕС и Швейцария. В срещата, на която бяха обсъдени редица теми от европейския дневен ред, участва и вицепрезидентът Илияна Йотова.
Активизирането на двустранния диалог с югозападната ни съседка чрез надграждането на постигнатото до момента е позитивен знак. България обаче очаква не нови уверения, а конституционни гаранции за спазване на правата на македонските българи, чрез добавянето им в преамбюла на конституцията на Република Северна Македония, заедно с изброените останали части от народи, посочи Румен Радев. По думите на държавния глава това трябва да се случи преди началото на преговорите за членство в ЕС на югозападната ни съседка.
Спазването на човешките права и изпълнението на Копенхагенските критерии за членство не могат да бъдат третирани единствено като двустранен въпрос между България и РСМ, те засягат фундаментални европейски ценности, не могат да са обект на преговори и са ясен показател за европейската зрялост на РСМ. Трудна за приемане е тезата, че в парламента на една страна-кандидат за членство в ЕС няма мнозинство от 2/3, което да изрази категоричната политическа воля за постигане на пълноправно членство, добави Румен Радев. Необяснимо би било и внасянето в обединена Европа на идеология от бивши тоталитарни режими.
Като отговорен член България не желае да внася в ЕС открити проблеми и очаква разбиране, солидарност и подкрепа от своите европейски съюзници по въпроса за европейската интеграция на РСМ, заяви още президентът.
Държавният глава оцени високо приоритетите на новото френско председателство на ЕС, сред които са теми като стратегическата автономия на Европа в областта на сигурността и отбраната, създаването на планове за реакция и действия при възникването на кризи, гарантиране на сигурността на външните европейски граници и адаптиране на Шенгенското пространство към новите реалности. Президентът напомни, че още от 2011 г. страната ни е изпълнила всички изисквания за членство в Шенгенското пространство, а през 2017 г. той е внесъл и свое предложение в ЕС за изготвяне на оперативен план за действие на ЕС в случай на рязко увеличение на миграционните потоци към сухопътните граници на съюза.
Дебатът за бъдещето на Европа няма как да се води без нея самата, нито трябва да се допуска компромис в областта на сигурността на ЕС, заяви Румен Радев. Президентът посочи, че страните-членки на ЕС са не само „семейство“, изградено на основата на споделени демократични принципи и ценности, а и съюзници, които заедно гарантират своята сигурност.
НАТО е основният стълб на европейската сигурност, но остава въпросът за дефицита на отбранителни способности на ниво ЕС, който отчетливо се проявява при възникването на кризи. Затова държавният глава отново призова за по-тясна интеграция в областта на европейската отбранителна индустрия и наука, което да оптимизира разходите за отбрана и да увеличи приноса на държавите от ЕС към колективната сигурност. Румен Радев даде висока оценка на партньорството в сферата на отбраната със страните от ЕС, включително провеждането на съвместни учения и охраната на въздушното пространство на България с оглед ескалацията на напрежение в Украйна.
Президентът посочи също така, че Европа остава водеща в света в изграждането на „зелена икономика“, но ЕС не трябва да губи от поглед и социалните и икономически аспекти в рамките на този преход. В процеса на трансформация следва да се отчитат големите разходи за замяна на базовите енергийни мощности, както и рискът от увеличаване на зависимостта на Европа от външни фактори при доставките на енергийни ресурси. По думите на държавния глава днешната енергийна криза и високите цени на електроенергията в Европа са ясен индикатор за риска от загуба на конкурентоспособност от страна на ЕС в дългосрочен план, в сравнение с другите икономически центрове в света. Във връзка с това Румен Радев изрази и надеждата на страната ни за пълното признаване на ядрената енергия за „зелена“ от страна на ЕС, както и за отделяне на достатъчно средства за изследвания и производство на енергоспестяващи технологии и решения в рамките на съюза.