Какво казват за идеологията, която изповядват, партии с имена като "Пет звезди", "Слуга на народа", "Действие на недоволните граждани", "Обикновени хора и независими личности"? Списъкът е дълъг и към него можем да добавим и не едно и две имена на български партии - най-новите са "Има такъв народ", и "Изправи се! Мутри, вън!". Общото между всички тях е, че събират протестния вот, гласовете на разочарованите от традиционните партии в класическото разделение на политическия спектър между ляво, дясно и център. Но това едва ли е единственото обяснение за кризата, която очевидно преживяват политическите идеологии.
"Вероятно се е разширило понятието идеология", каза пред БНР проф. Здравко Попов, президент на Института за публична политика. Той обясни, че може би това е причината, когато видим нови явления, които не влизат в идеологическите рамки, които сме наследили исторически, те ни изглеждат като антиидеологически партии, но всъщност в тях също се крие някаква идеология и затова трябва да разширим понятието си за идеология.
"Вече трудно може да се види кое е ляво, кое е дясно, кое е консервативно и кое - либерално. В желанието си за повече гласове и власт дори традиционните партии като социалдемократи и християндемократи излязоха от собствените си идеологически рамки и започнаха да търсят нетрадиционни начини за спечелване на популярност и власт", коментира проф. Попов.
По думите му популизмът е характерно явление за всяка политическа партия и идеология. "Без популизъм политическото не може да съществува и да върви. Става въпрос, когато това е разумно, и когато границата е размита и това се превръща в технология за спечелването на гласове и на власт", обясни още той.
Той определи популизма като явление на даден период."С течение на времето сигурно ще виждаме някакъв своеобразен тип коригиране на тези екстремни форми, които печелят много симпатии сега", добави той.
Според него новите технологии съучастват в деструкцията на класическата идеология и на класическите партии.