Отпада задължителното проучване на пазара на труда, извършвано от работодателя, при наемане на граждани от трети страни. Това реши парламентът с гласуваните на второ четене промени в Закона за чужденците, внесени от Министерския съвет.
Въпросната разпоредба бе гласувана със 71 гласа "за", петима - "против" и без въздържал се.
С приетите текстове се правят изменения в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, с които отпада въпросното изискване към работодателите. Срещу отпадането на така наречения пазарен тест остро възразиха, както на първо, така и на второ четене депутатите от левицата. Надя Клисурска и Георги Гьоков от "БСП за България" заявиха, че промяната е в ущърб на българските работници.
Те настояха за отпадане на въпросния параграф, но предложението не бе прието от мнозинството в пленарна зала. В изказването си от трибуната депутатът Надя Клисурска заяви, че над 260 хиляди безработни в момента чакат да си намерят работа и това, което се прави е премахване на задължението на работодателите да предложат свободното работно място първо на българските работници.
По думите ѝ това ще засегне най-вече ниско квалифицираните работници. Според приетите разпоредби достъпът до пазара на труда на работници - граждани на трети държави, се разрешава за заемането на длъжности, за които не се изисква българско гражданство, когато общият брой на гражданите на трети държави с разрешено продължително пребиваване, работещи за местния работодател, в предходните 12 месеца не надвишава 20 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение, а за малки и средни предприятия - 35 на сто.
В свое становище, изпратено до Народното събрание, синдикатът на КНСБ също настоява за отпадане на въпросния текст и посочва, че промените в Закона за чужденците поставят българския работник в неравностойно положение. С други разпоредби от закона се прецизират условията и реда, при които студентите - граждани на трети държави, които притежават валидно разрешение за пребиваване, издадено от друга държава членка, могат да влизат и да пребивават на територията на България с цел провеждане на част от следването си във висше училище у нас. Предвижда се правото на влизане и пребиваване на територията на България да може да се упражни единствено въз основа на уведомяване от втората държава членка и да не се подчинява на разрешителен режим.
Освен това се дава възможност студентите - граждани на трети държави, които завършват образованието си в България, да могат да продължат да работят в страната, без да е необходимо да напускат нейната територия.