Според президента това е най-важният проблем за върховенството на правото в България. Заради него България се намира под външно наблюдение. Президентът обаче счита, че трябва да върне закона за НПК за преразглеждане. Според него тези поправки засягат независимостта на съдебната власт. Това съобщи Иванка Иванова, съветник на президента, днес в парламентарната правна комисия по време на обсъждането на президентското вето върху промените в НПК.
Президентът е подчертал, че статут на разследващ прокурор не се наблюдава в другите европейски страни. Според него тези промени не очертават разрешаване на проблемите, свързани с делата, които се водят срещу България.
Тя допълни мотивите с това, че по този начин се въвеждат разлики в хипотезите на пострадалите от престъпление от главния прокурор и неговия заместник. Според президента не е оправдано да има разлики. Друг проблем, който Иванова изтъкна е, че се компрометира разследването на главния прокурор.
Красимир Ципов от ГЕРБ заяви, че групата на ГЕРБ ще гласува като утвърди законопроекта. Според него в мотивите на ветото са пропуснати съществени изменения в действащите закони и актуализирани стратегии в съдебната система. С промените в закона за съдебната власт прокуратурата вече не е централизирана структура, но остава единна. Това означава, че прокурорите вече не спазват пирамидална структура, а това дава по-голяма свобода на магистратите.
Относно мотивите той изтъкна, че няма нарушаване на автономността на прокурорите. Ципов каза, че предложените правомощия на наблюдаващия прокурор не противоречат на независимостта на съдебната система.
В законопроекта се предвижда, че новата фигура няма да притежава различни правомощия в сравнение с останалите прокурори. Според депутата и досега специализираният съд се занимава с дела, свързани с корупция на висши държавни служители. Той изрази мнение, че критиките на президента са неоснователни.
От своя страна Крум Зарков постави въпрос относно реформата в централизацията на съдебната система. Според него, ако има децентрализация, няма да се налага въвеждането на фигурата на наблюдаваш прокурор. Той зададе и въпроса за евентуално становище на Венецианската комисия.
Ципов отговори, че становището на Венецианската комисия ще бъде коментирано, когато бъде получено. Зарков изтъкна, че ефективното разследване на главния прокурор е придобило международно значение. Той определи въвеждането на фигура на разследващ главния прокурор като „екзотично решение“.
Християн Митев определи като „липса на мотиви“ забележките на президента, че не е имало време за обществено обсъждане по темата. Той припомни, че законопроектът е входиран в началото на декември, което е дало достатъчно време. Според Митев с въвеждането на фигурата на разследващ главния прокурор не се нарушава независимостта на съдебната система както твърди президентът. Той каза, че няма да подкрепи ветото на президента.
В своето изказване Филип Попов от БСП каза, че макар да е имало обществено обсъждане, то не е било достатъчно. Той потвърди думите на Зарков като също нарече новата предвидена фигура „екзотично решение“. Според него с промените в НПК се създава дисбаланс. Зарков изрази мнение, че конституционният съд би се произнесъл, ако промените бъдат приети.
Митев отговори, че макар конституционният съд да се е произнесъл, че всеки прокурор може да разследва главния прокурор, не бива да се пропуска фактът, че главният прокурор може да оказва влияние върху колегите си. Той изрази разочарование, че не са постъпили смислени предложения за промени от страна на опозицията.