"Реактивните мерки, наложени в момента, категорично доказаха, че не дават необходимия резултат. Те нито намаляват натиска към болничната помощ, нито осигуряват базово чувство за сигурност на обществото, нито водят до контрол на заболяваемостта." Това се казва в съобщение от партията изпратено до медиите, което публикуваме без редакторска намеса.
Подходът отново и отново да се чака достигане на критични нива на заразеност сред населението, след което да се обявява затваряне на цели сектори от социално-икономическия живот, отнема перспективата и възможността за планиране на хората. Подобно поведение на държавата превръща все повече български граждани в противници на противоепидемичните мерки по принцип.
Партия КОД настоява за проактивен подход за контрол над COVID кризата, основаващ се на три основни принципа:
Осигуряване на непрекъсваемост на нормалният живот на незасегнатите от заболяването
Масово тестване с антигенни тестове, организирано във вече идентифицираните рискови групи от населението
Изолация и карантиниране единствено на доказаните като заразоносители в следствие на тестовете, което ще гарантира нормално работно ежедневие на всички останали, при спазване на базовите противоепидемични мерки
Как:
1. Вкарване в масова употреба на антигенните тестове. Европейската комисия и Световната здравна организация излязоха със своите препоръки, поставящи условието ползваните антигенни тестове да притежават минимум 80% чувствителност и 97% специфичност. Резултатите от масовото тестване в Словакия показаха, че този подход може да бъде ползван за задържане на заболеваемостта в рамки, които не претоварват здравната система. За първите 4 седмици след масовото тестване положителните случаи намаляват с близо 50% от пиковата стойност преди взимането на тази мярка.
2. А) Правителството да оргаризира включването в борбата с COVID на цялата здравна система. В мометна само 31 болници се грижат за 60% от пациентите, болни от COVID. Останалите 300 се грижат за 40% от тях. Като в 174 от тях лежат едноцифрен брой пациенти или въобще не лежат (в 126 лежат НУЛА пациенти). Правителството да прекрати практиката значителна част от системата да се „крие от кризата“, за да осигури на пациентите необходимата им здравна помощ.
Б) Управляващите задължително трябва да включат активно доболничната помощ и да предприемат мерки за възможно най-ранно диагностициране на пациентите с COVID. В голяма част от случаите леталният изход е резултат от ненавременно потърсена или получена медицинска помощ.
Голяма част от будещата сериозно притеснение завишена смъртност в последните седмици, която вече е два пъти над обичайната за това време на годината е причинена от липса на навременна диагностика. Областите, в които смъртността в последните седмици най-много надминава обичайните нива за годината са: Разград – 143% повече починали, Търговище – 108% повече починали, Кърджали – 102% повече починали. Същите тези области са в „зелените райони“ по заболяваемост от COVID. А причината за такъв ексцес на смъртността е, че тези хора никога не стигат до диагноза COVID, защото няма кой да ги тества, няма кой да ги прегледа и в крайна сметка те стигат в болниците, когато вече е късно.
3. Нормативно регламентиране на включването на административния апарат на държавата и общините в процеса по контрол на спазването на базовите противоепидемични мерки и налагане на необходимите санкции.
Държавата трябва да гарантира финансово и организационно изпълнението на функциите си по карантиниране на заразените и техните близки. За да се разбере размерът на този проблем е достатъчно да се погледне статистиката, която показва, че едва 47% от активните случаи са под карантина.
Неприемането на подобен подход, който от една страна гарантира контрола върху разпространението на инфекцията, а от друга, не води до периодично вкарване на големи групи от населението в състояние на наложена безработица, ще задълбочи разделението в обществото. Ще засили вредните за общественото и икономическото здраве на нацията политически тенденции, избрали да паразитират върху полярните обществени страхове за здравето или за хляба.