Нови политически страсти ни очакват с откриването на есенната парламентарна сесия днес. Освен сложните взаимоотношения между управляващи и опозиция и взимането на важното решение дали да се свика Велико народно събрание, на депутатите им предстои сблъсък с протестиращите. Очаква се точно в 8 ч. на площада "Независимост" да се съберат демонстранти, които искат оставката на правителството и разпускането на сегашното Народно събрание. Драконови мерки за сигурност ще бележат днешния ден.
Депутатите ще подновят работата си в нова сграда - тази на бившия Партиен дом. С това "триъгълникът на властта" ще се заключи. На едно място ще бъде изпълнителната, законодателната власт и президентството. Там именно всяка вечер вече над 50 дни се провеждат антиправителственият граждански протест.
Работата на депутатите ще започне с обичайните законопроекти, като се очаква първа точка да е ветото на президента върху Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, приет на 22 юли 2020 г.
Опит за нова Конституция
Докато протестите в София продължаваха, въпреки че загубиха началната си сила, премиерът Бойко Борисов и ГЕРБ направиха изненадващ ход и предложиха свикването на Велико народно събрание (ВНС), с което да се промени Конституцията. Те дори предложиха проект за нова Конституция. Това не удовлетвори протестиращите, но насочи политическият дебат към нова насока.
В първите дни трябва да се разбере дали ГЕРБ ще намери подкрепата на другите политически сили, за да събере нужните 120 гласа за внасяне на проект за нова Конституция и стартиране на процедура за свикване на ВНС. Разговори имаше засега само с коалиционните партньори от Обединени патриоти. Управляващите имат 116 гласа, така че не би трябвало трудно да си осигурят останалите 4. ДПС пък разбуни духовете, като обяви, че няма да участва в разговорите за Констируцията. Борисов пък реагира остро - всички били в коалиция срещу ГЕРБ.
Голямата интрига тук е дори друга - ще си подаде ли оставката правителството. Управляващите съобщиха не веднъж, че на 2 септември ще стане ясно дали Борисов ще подаде оставка. Премиерът от своя страна даде да се разбере, че е готов да се раздели с поста си. Не стана ясно обаче дали това се отнася за цялото правителство или конкретно само за премиерския стол. Спекулациите са, че Борисов може да бъде заменен от друг, но цялостта на кабинета да се запази.
Това е версията, която е най-вероятна - въпреки няколкото оставки в последните седмици, въпреки нестихващите протести и блокадите, правителството да удържи мандата си до редовните избори през март.
"Време е за отговорност и решителност. Време е не само за смяна на политическата система, а за рестарт на държавата. Необходимостта от рестартиране на политическия модел не може повече да се отлага във времето. Единството, държавността и стабилността на страната за мен не са просто думи – те са основата, от която съм тръгвал за всяко свое решение", обяви Борисов при представянето на идеята за нова Конституция.
Има оставка - няма оставка
Началото на новата сесия в сряда трябва да даде отговор и на това дали реално оставката на правосъдният министър ще бъде внесена и после гласувана. В кратко прессъобщение от Министерския съвет бе оповестено, че Данаил Кирилов си е подал сам оставката след разговор с премиера Бойко Борисов. Самият той потвърди решението си. Мотивите за това не бяха обявени, което даде повод да се говори дали оставката ще бъде приета. Обединени патриоти изразиха резерви към това действие на Кирилов, обявявайки, че няма причини за него, а и не са били предварително уведомени. Очаквало се оставката на Кирилов да се обсъди на Коалиционен съвет.
Протестиращите пък приеха оставката на Данаил Кирилов радушно. От една страна те го винят за съучастие в избора на главния прокурор, чиято оставка също се иска. От друга пък смятат, че той не е направил нищо за по-сериозна съдебна реформа. Както е известно проблемите в съдебната система и действията на прокуратурата дадоха тласък на протестите.
За четвъртък е насрочен Проект на решение за персонални промени в Министерския съвет.
Машинното гласуване - препъникамък пред управляващите
През последните години депутати ту приемат, ту отказват машинното гласуване или го поставят пред някакви условия. Правителството пък хем принципно е "за", хем смята, че това ще създаде проблеми. Отбелязва се, че закупуването на машини е скъпо. Накрая се стига до такива неясноти, че дори и Централната избирателна комисия (ЦИК) се затруднява. Именно машинното гласуване стана причина за оттеглянето на председателката Стефка Стоева преди седмица. Сега на ГЕРБ им предстои да предложат и нов човек, който да оглави ЦИК в тази сложна ситуация на прага на нови избори - било то редовни или предсрочни, а и евентуално за Велико народно събрание.
Вицепремиерът Томислав Дончев коментира пред БНТ темата така:
"В обществото има консенсус, че машините ще помогнат за честността на изборния процес, затова следващите избори трябва да са на машини. Разбира се, отчитаме и мненията на експерти, както и представители на държави, които са въвели машинно гласуване, а после са се отказали, тъй като твърдят, че то създава повече рискове, отколкото възможности".
Протестите - сега накъде?
Протестите у нас започнаха в деня, в който прокуратурата влезе в президентството във връзка с разследването за търговия с влияние на служители от "Дондуков" 2. Това стана на 9 юли. И последва вълна от недоволство с искане за оставката на обвинител номер едно Иван Гешев, последвано от искането за цяла промяна в управлението. За лидери на протеста се изявиха т.нар. Отровно трио - адв. Хаджи Генов, Велислав Минеков и Арман Бабикян - познати фигури от обществения и политически живот на страната. Друга акция, при която лидерът на "Да. България" Христо Иванов се спречка с гардове на НСО, които охраняват имот на почетния председател на ДПС Ахмед Доган в парк "Росенец" на морето внесоха допълнителен тласък на протестите.
В протестите се изявяват и Мая Манолова и нейни привърженици от "Системата ни убива", които опитаха блокада при Ректората на Орлов мост. На преден план са и Гражданското движение БОЕЦ.
Вече над 50 дни недоволството в София, както и в някои други градове, продължава.
Има и подкрепа на малки групи граждани и в чужбина. В исканията на протестиращите като цяло има възможността за свикване на ВНС, но гражданите са категорични, че не искат кардиналните промени да се правят от сегашната власт. Настояват за незабавни оставки и предсрочни избори, нетърпеливи да дочакат до март догодина. След първите дни, когато стана ясно, че оставки няма да има, протестиращите предприеха по-радикални действия и блокираха ключови кръстовища.
Очаква се реакцията на органите на реда, общината, а и управляващите, дали ще се предприемат крайни действия за премахване на блокадите. Първоначалният ентусиазъм от протестите намаля особено през август. Това се случи и заради отпускарския сезон, но и заради несъгласието на граждани от по-крайните акции на протеста като изсипване на риба, хвърляне на домати и яйца по институциите. Междувременно в София се зароди и контрапротест от граждани, които са категорично против блокадите.