Протестите с искане за оставка на правителството и главния прокурор продължават вече повече от месец. В интервю за Novini.bg политологът Любомир Стефанов коментира ситуацията, като прогнозира кои са най-вероятните сценарии за изход от политическата криза.
Г-н Стефанов, преди няколко месеца си говорихме за искрите, които прехвърчат между "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2. Тези искри се превърнаха в открита война, на която днес сме свидетели. Какво ни очаква оттук-нататък?
Надявам се да не стане бедствен пожар. Надявам се искрите да бъдат канализирани, но на този етап двете страни не показват желание за това – като че ли имат необходимост да се конфронтират до крайна степен преди да изберат някакво разрешение. А разрешението очевидно е настояването на протеста за предсрочни избори, което обаче ни води в сферата на много малко неизвестни. Социологията казва, че ще има няколко малки партии, които ще се облагодетелстват, но тяхното облагодетелстване ще бъде в това да прескочат бариерата и да влязат в парламента, а не да станат лица, които да имат капацитета да правят правителство. Президентът на този етап няма собствена политическа формация, не се вижда как ще я създаде в оставащото време до евентуални предсрочни избори. Така че не този етап наблюдаваме изхабяване на двете страни, които се опитват да включат целия си арсенал в противопоставянето, да нагнетят средата и да чакат някакъв революционен сценарий.
Видяхме поведението на президента – вдигната ръка, призива "Мафията, вън", Борисов пък му поиска оставката?
Това е повторение на сценария, че в България в политиката всичко се приема лично. Двамата приемат нещата лично, не приемат, че има противопоставяне между президент и премиер. От Борисов и от Радев виждаме отсъствие на гражданска, политическа и управленска култура. Липсва им разбиране за смисъла на политическото протестиране. Президентът като че ли се опитва да радикализира протеста, а премиерът Борисов се опитва да го неглижира и да го направи едва ли не някакъв махленски конфликт.
Хората искат предсрочни избори – искат оставка на кабинета, искат оставката на главния прокурор. Ако влезем в хипотезата, че Борисов подаде оставка, но главният прокурор не подаде оставка, какво ще се случи?
Една от презумпциите в Конституцията да бъде даден такъв мандат на главния прокурор и неговият избор да бъде неподвластна на управляващите беше той да бъде независим. Само че виждаме злоупотреба с това. Това започна още с идването на главния прокурор Татарчев, мина се през главния прокурор Филчев, Велчев и Цацаров, докато стигнем до Гешев. Българските главни прокурори системно не отговарят на очакванията на обществото. Те е могат да разберат, че гражданите нямат нищо лични против тях, а против начина, по който си вършат работата. Като че ли цялата прокуратура не е обществен обвинител номер едно, а е параван и политическа маша. Това дразни обществените настроения. По механизмите на демокрацията и премиерът да подаде оставка, никой не може да задължи главния прокурор да подаде оставка. Единствено процедура по импийчмънт, някакви обвинения могат да нагнетят дотолкова обстановката, че Висшият съдебен съвет да му поиска "главата".
В началото на протестите наблюдавахме един изключителен граждански заряд, как бихте описали обстановката след 30-ия ден? Всички, които се опитаха да яхнат протеста, ще успеят ли?
Факт е, че протестът се изхабява, факт е, че не генерира обществената подкрепа, на която се разчита, факт е, че драстичните мерки, до които прибягва, разделят обществото, но в крайна сметка принципите на демокрацията не ни карат да бъдем съгласни. Напротив, позволяват ни всеки да отстоява позицията си, но по легитимен начин. Иначе казано, правото да се придвижваш не е по-низше или по-висше от правото да протестираш. Едните граждани трябва да проявяват разбиране спрямо другите. Едните имат неудобство от едно, другите – ор друго, въпросът е доколко това се споделя като нагласа в обществото. Това можем да го проверим само на избори. Няма как 3-4 милиона българи да излязат по улиците и да викат, едните – "Долу", другите – "Горе". Просто няма да се чуем от целия шум. Ще трябва да има избори и там да видим кои тези са по-представителни. Според мен зимата ще изхаби много протеста. Ако той не успее да стигне в крайната си точка – предсрочни избори, зимата ще го смачка. Нещата, които предстоят – трудните социални моменти, трудните икономически моменти в последното тримесечие на годината, предстоящите ограничения, които неминуемо ще върнат пандемията в дневния ред – тези неща ще ни стресират и ще убият политическата острота на протеста, ще го превърнат в поредното мрънкане на фона на по-важни неща. Дали на това разчитат премиерът и управляващата коалиция, не знам. Би било цинично, ако е така, тъй като това е предвидим сценарий. Надявам се протестиращите да канализират енергията си в градивен протест, който да завърши легитимно и логически с предсрочни избори. Иначе, изхабявайки го, премиерът Борисов ще постигне собствените си цели. Освен, ако той също не съобрази факторите, които изброих – а смятам, че той го прави – и да предизвика избори.
Очакваме важни решения?
Важните решения ще бъдат в точно тази посока – да се гарантира устойчивост при предстоящата трудна зима и невъзможност този процес да бъде обърнат. Това се пише политически актив и Борисов отива на предсрочни избори. Това е единият възможен. Другият е да понесе негативите от неуспех на тези мерки, усложняване на ситуацията и напролет със страшна сила да поеме политическата отговорност за това.
Възможен ли е втори кабинет на Борисов в рамките на това Народно събрание?
Технологично - да, но логически – не. Тръгне ли се към курс на предсрочни избори, е само щета да въртиш рулетката в парламента.
Доста политически лидери виждаме на протеста – някои от тях ще видим ли в следващото Народно събрание?
Единият от теи, които не виждаме на протеста, но го виждаме всяка вечер в ефира на собствената му телевизия може би ще го видим – Станислав Трифонов. Мая Манолова – едва ли. Христо Иванов и "Демократична България" ще влязат в парламента категорично – протестът усеща справедливост и най-сетне посока в техните искания, нещо което липсваше в предишните кампании. Българските граждани искат политиката да стане предвидима, искат да чуят обещания, които да се изпълняват. Българските граждани искат липсата на справедливост и несигурността да изчезнат. Българинът вече не се вижда като "народът" или "хората", а като гражданинът данъкоплатец, който търси отговорност и сметка.