Какво постигна 4-ият пореден вот на недоверие към третия кабинет на Бойко Борисов? Каква е политическата картина в България в началото на 2020-та високосна година? Болна ли е „държавната ни глава“ и от какво?
Синтезиран анализ пред Novini.bg на политолога доц. д-р Стойчо Стойчев. Той е роден в Шумен през 1983 г. Завършил е политология в Централния европейски университет в Будапеща. Сега преподава „Анализ на политическия риск и прогнозиране“ в катедра „Политология“ на Софийския университет.
От днешния пореден вот на недоверие срещу кабинета никой нито спечели, нито загуби. Това беше просто една демонстрация, един опит, който показа, че този демократичен парламентарен инструмент напълно е изчерпал своите възможности за влияние у нас. Проблемите с безводието в Перник се решават изцяло от институциите в изпълнителната власт и хората не допускат намеса на политици. Прокуратурата активно търси виновниците за катастрофата в съседния на столицата град. Политическите партии останаха в периферията при решаването на проблема. От една страна управляващите не афишират свое участие в тези процеси и го оставят изцяло на ведомствата. Опозицията в НС и извън него се опита да го политизира, но не постига целите си. Защото хората вече не са наивни и са наясно, че няма как някои, които цял живот са били на партийна ясла и са участвали активно в управлението, да твърдят, че днес нямат нищо общо със случващото се и че видите ли, били алтернатива на управлението, на статуквото! Ми не, те на се алтернатива на нищо, а са част от този модел.
Досега в най-новата ни история нито един вот не е довел до падане на правителство, защото мнозинствата у нас се договарят по принцип. Ясно е, че всеки вот е поредно препотвърждаване на разпределението на политическите сили в управление и в опозиция. По-малките политически играчи нямат никаква полза от преждевременно прекратяване на мандата, защото винаги е под въпрос дали ще успеят да имат следващ. Големите партии си правят своите сметки, но общо, характерното за неуспехите на вотовете в последните години, е нежеланието на вносителите те наистина да минат с успех. Така се случи и сега - БСП не иска да има предсрочни парламентарни избори, защото там върхушката се занимава с преизбирането на Корнелия Нинова за председател на партията на предстоящия им партиен форум. Та този вот бе нещо като отчитане на дейност. Той не постига вътрешнопартийни цели, а е публична тайна огромното разделение в БСП. Тази партия напоследък произвежда само новини, за да си пълни фейсбук страницата, както и тази на своята председателка. Но с поведението си БСП показа, че политическата система у нас е нормална. Ако те казват, че моделът е сгрешен, че има проблеми и т.н. и използват затова парламентарни инструменти, то така доказват легитимността на системата, каквото и да си приказват. Ние трябва да гледаме какво правят българските политици, а не какво говорят, защото по правило думите се различават от делата им.
В страната ни сега няма социално напрежение, да не говорим, че на някои им се привиждат и миражи за революционна обстановка. Хората се занимават с неща от своето ежедневие и показват, че политиката не им е проблем. Ако през 90-те години гражданите у нас търсеха хляб и работа, то сега се тревожат за качеството на нещата, за екология, за по-високи заплати и т.н..Тези статистики показват, че има подобряване на качеството на живота и хората знаят това.
Онова, от което обществото ни се нуждае, е чувството за справедливост да възтържествува. Хората искат политици и незаконно забогатели бизнесмени- престъпниците да бъдат наказани. В това аз виждам и активността на новия главен прокурор Иван Гешев. Близо 30 години у българите се формира чувство за липса на справедливост и възмездие срещу такива облаготелствали се тарикати.
В този контекст е случващото се и между президента Румен Радев и прокуратурата. Политическият ефект от огласяването на СРС-тата с него е, че бяха разбити усилията на президента да се прави на морален ментор и да определя кой какъв е, защото записите показват, че той е един от онези, които сам упреква. Подобни практики с упражняване на натиск върху комисия и т.н. навсякъде по света се считат за корупционни практики като онези, които Радев обича да цитира. Може ли той да е критик и морален обвинител, щом вече има разкрития за личното му съпричастие към такива неща?!