US посолството: Иван Костов е арогантен

Иван Костов има тенденции към авторитарното, арогантното и непредсказуемото поведение. Това пише на 8 май 1997 г. посланичката на САЩ у нас (1996-1999 г.) Ейвис Боулън в доклад до Държавния департамент. Тя коментира спечелването на предсрочните парламентарни избори от СДС и процеса на формиране на новото правителство. Документът е публикуван в “Уикилийкс”.

Твърдението е на “онези, които познават най-добре” тогавашния лидер на СДС и бъдещ премиер. Но пък лично тя посочва, че този “стил” на Костов е “различен от широкия, толерантен подход на популярния му предшественик - служебния премиер Стефан Софиянски”.

“Първите признаци са окуражаващи, но обуздаването на тези тенденции (у Костов - б. р.) ще бъде ключово за успеха му да задържи стратегическото си реформаторско мнозинство и да се справи с обществените очаквания, докато прилага тежките икономически реформи”, пророкува Боулън.

Това е първата дипломатическа грама на посолството на САЩ в София, която засяга конкретно Иван Костов. Досега той само се споменаваше в един от докладите на посланик (2008-2009 г.) Нанси Макълдауни. На 2 юни 2009 г. тя определя “Синята коалиция” между СДС и новата партия на Костов - ДСБ, като “остатъци от някога могъщия СДС”. “Тази коалиция е последен опит да бъде спасен автентичният десноцентризъм, който беше маргинализиран от корупционни скандали и личностни сблъсъци, много от които свързани с бившия премиер Иван Костов”, писа Макълдауни.

През 1997 г. колежката й Боулън отдава дължимото на Костов, като отбеляза, че коалицията около него има 137 от 240 места в парламента и че дори СДС за първи път е изпреварил БСП в крепостта на ДПС Кърджали. Тя сочи и очакваната широка приемственост между кабинета “Костов” и служебния кабинет “Софиянски” - връзката са петима министри.

Три много важни неща според Боулън са, че Костов е скъсал традицията на конфронтация между правителство и президент, че се е съгласил “любимият син на СДС” Петър Стоянов да “направлява” външната политика (35-годишната тогава външна министърка Надежда Михайлова е “интелигентна, но относително неопитна”) и че “за разлика от социалистическата власт “ще оставят съдебната власт да си върши работата” без външна намеса. За последното посланичката обаче додава: “Лесно обещание, тъй като и без това за съдебната власт се смята, че клони към СДС.”

В друг доклад - от 19 февруари 1997 г., Роуз Ликинс - шарже д`афер в US посолството, отбелязва, че 4000 делегати на “добре оркестрираната” национална конференция на СДС на 15-16 февруари с.г. ентусиазирано са приели обединението на 15-те формации в съюза и са преизбрали Костов за свой лидер. Ликинс пише, че ако не са били масовите протести срещу соцкабинета “Виденов” през зимата, не е било сигурно, че Костов е щял да бъде избран. Една от причините той да стои зад обединението на СДС било нежеланието му да се съобразява с претенциите на 15 отделни партии за бъдещи министерски кресла. Освен това под негово влияние “президентът на всички българи” Стоянов не приел предложеното от БСП сваляне на изборната бариера от 4% на 3%. Неприятно впечатление на американците и “традиционната, но неоснователна критика” към Желю Желев, че заради него е паднало предишното правителство на СДС - през 1992 г.

На 18 юни 2001 г. посланик (1999-2002) Ричард Майлс докладва на Вашингтон за “внушителната преднина на НДСВ” след изборите предния ден. Поражението на СДС и Костов е определено веднъж като “сериозно” и втори път - като “унизително”. “НДСВ биха СДС във всички избирателни райони, включително в традиционните му крепости София и Пловдив, а хапът за премиера Костов стана още по-горчив и защото СДС взе второ място само в 11 от общо 31 избирателни района и даже стана четвърти в 4 от тях. Преди 4 години СДС спечели 125 депутати, сега само 51”, пише Майлс.

Той е впечатлен от твърдението на Костов, че заради болезнените реформи СДС е загубил доверието на гласоподавателите, но България е спечелила доверието на света. “А ДПС издрапа обратно от ръба на политическата забрава и лидерът му Ахмед Доган трябва да си е отдъхнал и да очаква с нетърпение да се присмее на Костов от евентуален пост в правителството”, заключава посланикът.