Правителството одобри изплащането на 4 500 евро обезщетение след споразумение по жалба пред Европейския съд по правата на човека. Разглежданото пред ЕСПЧ дело касае оплакване по чл. 1 от Протокол 1 на Конвенцията поради продължителната правна несигурност у жалбоподателя, породена от невъзможността реституционната процедура да определи окончателно обхвата на неговите реституционни права, признати му с влязло в сила съдебно решение.
Жалбоподателят е единствен наследник на своя баща - собственик на земеделска земя, колективизирана през 50-те години. През 1991 г., след влизане в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, жалбоподателят подава заявление за реституиране на имота. През 1993 г. съответната Поземлена комисия възстановява собствеността върху наследствения имот на Петко Дянков, а с нотариален акт от 2006 г. той е признат за собственик на възстановения имот.
В края на 2006 г. срещу жалбоподателя е предявен иск за собственост върху реституирания имот от трето лице. Националните съдилища разглеждат иска и през 2011 г. ВКС го признава за собственик на имота, съобщиха от правителствената информационна служба.
Вземайки предвид практиката на ЕСПЧ по подобни случаи, българското правителство сключи приятелско споразумение с жалбоподателя, на основание чл. 39 от Конвенцията, като прие да заплати на Дянков предложената от Съда сума от 4500 евро за претърпени вреди и направени разходи и разноски и с това да сложи край на делото.
Правителството одобри също изплащането на 1 000 евро обезщетение след представяне на едностранна декларация по жалба пред ЕСПЧ.
През месец май 2010 г. жалбоподателят е привлечен като обвиняем за изнасилване на непълнолетно лице и му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража. В съдебната фаза на производството и до постановяване на осъдителната присъда на 4 май 2012 г. съдът разглежда неколкократно мярката за неотклонение на жалбоподателя. В съответствие с разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, в редакцията й към момента на събитията, съдът не се произнася по въпроса дали продължава да съществува обосновано предположение за извършено престъпление от страна на жалбоподателя. Този въпрос обаче е разглеждан в практиката на ЕСПЧ като основна предпоставка за законосъобразността на задържането.
През месец ноември 2017 г. влязоха в сила изменения в НПК. Разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от НПК беше променена в съответствие с изискванията на чл. 5, ал. 4 от Конвенцията. Фактите по делото на жалбоподателя обаче са се развили през 2010-2012 г., когато беше в сила проблемната разпоредба. Повдигнатите в жалбата проблеми са предмет на добре установената практика на ЕСПЧ по делата „Бонев срещу България“, „Стоян Димитров срещу България“, „ Рангелов срещу България“, „Николай Герджиков срещу България“.
Взимайки предвид практиката на ЕСПЧ по сходни дела, българското правителство одобри едностранната декларация на основание чл. 37 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи.