Траен устойчив мир е постижим само когато стигнем до сърцата на младите хора и когато дадем път не на интересите, а на принципите, заяви Росен Плевнелиев, президент на България от 2012 до 2017 г., по време на конференцията "Членството в НАТО - ключ към Европейския съюз" днес в София, организирана от Атлантическия съвет по повод 70-годишнината на НАТО и 15 години от присъединяването на България към алианса.
Около нас цари нестабилност и съвсем нормално е хората да се притесняват, зависи от политиците да адресират страховете на гражданите и да ги решават по устойчив начин, а не да се заиграват с тези страхове, посочи Плевнелиев.
Според него решенията могат да бъдат само глобални, независимо дали става въпрос за тероризъм, за икономически и финансови кризи, за миграция.
Когато виждаме огромното противопоставяне, което не е вече по линията леви срещу десни, а е по линия на демократи срещу популисти, когато очакваме самото сърцето на европейската демокрация да бъде превзето от рекорден брой антиевропейци, когато знаем, че идващите избори са от основно значение, зависи от всеки от нас да се изправи пред лицето на гражданите и да защитава това, което смята, че е правилно за следващото поколение, отбеляза Плевнелиев.
НАТО е най-силният в света достоен съюз на демократични държави, отстояващи принципи, а каква по-голяма мечта от тази за траен мир на планетата, допълни той. Популистите не са силни, защото нямат кауза, стратегия, дългосрочен поглед, заяви още Плевнелиев.
Бившият премиер Иван Костов заяви, че тревожното му послание е, че българската несигурност сега е по-голяма отпреди 15 години. Причините са и българската полтика, но и в политиката на НАТО, коментира той. Когато България ставаше член на алианса, предупредих, че това членство не може да ни помогне да наложим върховенство на закона, да се справим с корупцията и организираната престъпност, тези вътрешни дефицити на сигурност продължават да ни държат далеч от западните демократични стандарти, коментира той.
Външната несигурност сега е много по-голяма, причините са анексията на Крим, последвалата руска хибридна война срещу Украйна и наложените в отговор санкции, посочи Костов. Кремъл започна и ескалира конфликт с всяка от страните членки на НАТО, каза той. Според него Кремъл води дифузна война с психологически, икономически, политически и кибернетични атаки, преследва объркване, създаване на несигурност сред хората, крайната цел е противопоставяне и разцепление в ЕС и НАТО. Първоначално нямаш единна реакция на алианса, едва след почти три години страните членки определиха действията срещу себе си като хибридна заплаха, каза Костов.
Според него българските власти са пасивни пред руската хибридна агресия срещу нашето общество и държава и се опитват да не заемат позиция в конфликта, който Русия е започнала с НАТО.
Посланикът на САЩ Ерик Рубин отбеляза, че сегашните времена са тревожни и предизвикателни, но има и някои положителни моменти, независимо от предизвикателствата и заплахите, пред които се изправяме. Според него отбелязването на годишнината на НАТО ни дава възможност да препотвърдим споделените ценности, а и да помислим какви успехи са достигнати, какво не е постигнато и какво все още трябва бъде направено, както и да използваме тази възможност да адресираме заплахите и предизвикателствата.
Посланик Рубин отбеляза и председателството на България на Съвета на ЕС и посочи ролята на страната ни по отношение на подкрепата за интеграцията на Западните Балканите. България демонстрира, че разбира важността да играе проактивна роля в региона като член на НАТО и ЕС, коментира посланикът.
Той обърна внимание и на решението за модернизиране на българските военна авиация и изрази мнение, че избирането на F-16 е правилният избор.
Посланикът на Великобритания Ема Хопкинс заяви, че НАТО не е просто военна организация, има и политическа роля. Тя посочи, че трябва да промотираме НАТО, да продължим да обясняваме каква е целта на НАТО, да развенчаваме митовете.
Посланик Хопкинс коментира, че дори да напусне ЕС, Великобритания ще остане свързана и ще играе роля в европейската отбрана.
Александър Йорданов от Атлантическия съвет посочи, че членството в ЕС минава през членство в НАТО и в Европа се влиза през натовска врата. Според него членството в НАТО на всяка една държава от бившия комунистически блок трябва да бъде условие за приемане на тази държава в ЕС, пише БТА.