Случаят със задълженията на мюфтийството действително е по-особен, тъй като тук не говорим за стопански или търговски субекти, а за регистрирани вероизповедания. Така финансовият министър Владислав Горанов аргументира пред медиите днешното решение на парламента за еднократна амнистия на дълговете на вероизповеданията.
Основната цел на закона, така както ми е известно и след заседанието на КСНС, беше максимално и бързо да намалим до голяма степен възможните влияния на външни разузнавателни служби и други върху отделните вероизповедания, припомни той защо законодателят е предвидил субсидии за вероизповеданията. Ако не се беше взело решението във вида, в който беше гласувано днес на първо четене, на практика целта на закона нямаше скоро да бъде изпълнена, посочи Горанов. Т.е през цялата 2019 г. полагащата се на едно от вероизповеданията с най-големи дългове субсидия е нямало да бъде достатъчна дори за покриването на тези задължения. Те биха могли да бъдат покрити чрез продажба на религиозни имоти, но това е изключително чувствителна тема, а и размерът на сумата е относително малък спрямо 40-те млрд. лв. приходи в бюджета, добави финансовият министър. Според него това не би трябвало да се приеме като държавна помощ.
Приходната администрация разполага с разбивки за дълговете на мюфтийството и те са свързани с осигуровки, данък върху доходите на физическите лица, декларирани от страна на регистрираните вероизповедания, има и корпоративен данък, разясни Владислав Горанов, но отказа да посочи точния размер с мотива, че те, както и задълженията на всички останали са еднакво защитени от закона, предаде БТА.