"Совите не са това, което са" - нали си спомняте тази емблематична реплика от сериала "Туин Пийкс"?
Ако на Народното събрание продължава да стои мотото "Съединението прави силата", то цитатът от сериала на Дейвид Линч може би е хубаво да се изпише на входа на Президентството. Би стоял естествено, с оглед на двойнствената политика на президента Румен Радев.
Държавният глава се опитва сериозно да влезе в историята - дали с бройките наложено вето, дали с вледеняването на отношенията между институциите… От дистанция на времето ще стане ясно като какъв ще бъде запомнен Радев. Отсега обаче е сигурно едно - няма да бъде свързван с изразяването на принципни и последователни позиции.
Когато казвам това, нямам предвид мнението му за изтребителите. Да, пилотът Радев защитаваше F16, а президентът Радев се отнасяше топло към шведските Грипен-и. Но това не е най-объркващата разлика в поведението му.
През октомври 2017-а президентът заяви поиска европейските санкции срещу Русия да отпаднат. Тогава държавният глава искаше да се търсят дипломатически решения, за да не се навреди на бизнеса.
През май миналата година Румен Радев даде интервю за руския "Комерсант". В него президентът каза:
"Моето отношение към санкциите е известно. Те не се явяват повод за замразяване на отношенията. Никои санкции не са вечни. Санкциите нанасят ущърб на всички страни и сами по себе си са неефективен инструмент. Освен това аз смятам, че свободната търговия в голяма степен способства за мира, доколкото създава взимовръзки, от чиито разрив никой не е заинтересован".
Но именно, за да покаже, че совите не са това, което са, Радев сам промени позицията си вчера, когато подписа декларация, призоваваща за засилване на военното присъствие на САЩ и Канада в страните от Източния фланг на НАТО от Балтика до Черно море. Една от точките в документа подчертава безпокойството на подписалите го президенти от действията на Русия в Керченския проток и незачитането на международното право и безогледното използване на военни и невоенни средства за постигане на геополитически цели. От подписания документ излиза, че и Радев е обезпокоен от нарушаването на Договора за ликвидиране на ракетите с малък и среден обсег. Те настояват и за засилване на подхода на НАТО на отбрана и сдържане спрямо Русия. Подчертава се и подкрепа за териториалната цялост на Украйна, Грузия и Молдова.
Ето тук възникват въпроси:
Не прилича ли с поведението си президентът на героя на Алеко в "Бай Ганьо прави избори"?
Кога трябва да се вярва на Румен Радев? Когато е в България или когато е зад граница? Когато говори преди години или като се изказва сега?
И не на последно място - популярна максима гласи, че в армията всяка заповед е предпоследна. Така ли е и с всяко изразено мнение на президента?
Честно казано, знаем, че отговори няма да получим. Не ги и търсим. Последователността явно не е сред силните страни на държавния глава и в този смисъл - каквото и да каже - няма да знаем какъв е срокът на годност на думите му.
Просто всеки път, когато Румен Радев изрази позиция, трябва да се сещаме за агент Купър от "Туин Пийкс" и репликата, с която стана известен.
Автор: Ивайло Митков