Парламентът прие изцяло нов Закон за защита на търговската тайна на първо четене.
„За“ закона гласуваха 90 народни представители, „против“ – 3 и „въздържали се“ – 27, с което той бе приет. Вносител на законопроекта е Министерски съвет. Законът урежда условията и реда за защитата от неправомерно придобиване, използване и разкриване на неразкрити ноу-хау и търговска информация, представляваща търговска тайна, осъществявана по съдебен път в производство по граждански дела. Законът дефинира и понятието търговска тайна. Съгласно текстовете търговска тайна е всяка търговска информация, ноу-хау и технологична информация, която отговаря едновременно на три изисквания. Тя трябва да представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно боравят с такъв вид информация.
Търговската тайна трябва да има търговска стойност, поради тайния си характер и по отношение на нея да са предприети мерки за запазването ѝ в тайна, от лицето, което има контрол върху информацията. Търговската тайна не е ново понятие за българското законодателство, като то съдържа поредица норми за регулиране на различни аспекти на нейната защита. Разпоредби относно защитата на търговската тайна се съдържат в текстовете на Търговския закон, в Закона за защита на конкуренцията, в Закона за стоковите борси и тържищата, в Закона за достъп до обществена информация.
Преди това депутатите отхвърлиха предложенията на БСП за промени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Законопроектът бе част от дневния ред на парламента, тъй като е първа сряда от месеца и право на предложения в програмата има всяка парламентарна група на ротационен принцип. Законопроектът бе гласуван и отхвърлен, но по искане на Крум Зарков от БСП бе прегласуван. При повторния вот „за“ законопроекта гласуваха 57 народни представители, „против“ – 34 и „въздържали се“ – 63, с което той бе отхвърлен.
Предложенията на опозицията бяха свързани с нормативния режим за отговорността на държавата и общините за причинени вреди. Чрез измененията от БСП предлагаха да се разшири обхватът, като се допълва, че държавата и общините носят отговорност и за вреди, причинени от действието на отменени или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. От опозицията предлагаха още правни основания за хората за търсене на обезщетения на вреди, причинени от държавата чрез нейните разследващи органи и органите на съдебната власт.