„Да, има опасност да се компрометират изборните резултати. Защо тогава от ГЕРБ не искат да се въвежда машинно гласуване. Защото трябва да припомним, че е имало случаи, при които 80 ппроцента от протоколите в секции са сгрешени”.
Това заяви в предаването "Офанзива" по Канал 3 депутатът от БСП Филип Попов по повод промените в Изборния кодекс. Относно вкарването на камери в избирателните секции той обясни: „Това онлайн следене на изборните секции може да помогне на т.нар. търговци на гласове. Ние всъщност предлагаме да има онлайн следене при преброяването на бюлетините след края на изборния ден. Точно тогава стават най-големите нарушения”.
Той обясни и какви са фалшификациите: „Дори тези, които са неподкупни, защото те не винаги могат да упражнят контрол. Аз говоря за практики, при които един човек гласува, снима с телефон и показва как е гласувал. Има и такива практики, при които са подкупени цели секции. Ние сме категорично за електронно машинно гласуване. Би следвало да се работи и в насока електронно дистанционно, но според в настоящия момент не би следвало да се въвежда. Първо заради сигурността на самата мрежа – защото в момента живеем във времена на кибератаки, хибридни войни и т.н. Самата страна не е защитена”, каза Попов и припомни случаи, в които са пробити сайтовете на държавни институции.
„Самият президент също е за електронно дистанционно гласуване, но не в настоящия момент. Той иска да се говори в тази насока. Втората опасност е човешкият фактор – никой не може да гарантира, че няма да бъде оказан натиск върху избирателя – от неговия шеф, например. Защото гласуването се извършва някъде навън, например от офис. Това обаче не означава, че не трябва да правим усилия и в тази насока”, добави социалистът и коментира машинното гласуване. „Машинното гласуване е необходимо за реалностите в България. Защото трябва да има липса на субективност. Такава е една машина, която не може да бъде купена. Освен това в България има по 160-170 хиляди недействителни бюлетини. Прагът за влизане в парламента е около 130 хиляди. Това е над 5 процента, една цяла парламентарна група. Това ще избегне този субективен фактор”.
Той коментира и тълкувателното решение на ВКС по отношение на гражданската конфискация. „Бих могъл да коментирам закона, защото съдебната власт е независима. Съдебна практика е при противоречия между съдилищата, работа на съда е да излиза с подобни решения. Бех се въздържал да коментирам тези тълкувателни решения. Това обаче е калпав закон. Вече има четири поправки, а мерило за това колко добър е законът това колко поправки търпи и колко пъти се налагат подобни тълкувателни решения. Гражданската конфискация обаче е нова за цяла Европа. За да се стигне до нея трябва да се докаже, че някой е виновен. Нещата са твърде тясно юридически. Не мисля, че ВКС са законодателствали. Защото има неща, които са записани в закона и не са нормални. Когато един закон е написан правилно и добре, няма да се налага да има тълкувателни решения. Иначе самото съдържание на решението не бих желал да го коментирам. Аз казвам, че този закон за нищо не става. Промени се четири пъти и ще има и още”, каза Попов.
По думите му БСП ще внесе поправки относно продължителността, в която един обвиняем може да бъде проверяван, защото по думите му в момента даден човек може да бъде проверяван от КПКОНПИ до 15 или 20 години. На въпрос с кого БСП би управлявала, ако ѝ се отдаде възможност - нещо, което попита и премиерът Борисов, той отговори: „Аз разбирам, че г-н Борисов просто би искал са управлява, независимо с кого. Емпирично доказано е, че той не може да изкара пълен мандат. Емпирично доказано е, че той не може да управлява. Ние ще управляваме с тази партия, която е близка до нашите виждания”.