Трябва да бъдем много внимателни по отношение на машинното гласуване. Това, което се предлага като промяна в съществуващото законодателство - да се гласува с 1000 машини е реализуемо, но да се търси машинно гласуване в много малките секции, в подвижните секции, не е реализуемо. Това коментира за БТА проф. Михаил Константинов, математик, политически анализатор и бивш зам.-председател на ЦИК.
По-скоро съм скептичен в ползата от въвеждането на машинно гласуване, казва професорът и се аргументира с това, че то съществува в Естония и няколко кантона в Швейцария, но и там миналата година е показало пробив в системата.
Къде в Европа се гласува с машини, пита професор Константинов. И отговаря - в момента никъде. В Холандия и Германия имаше машинно гласуване, но се отказаха от него. Трикратното провеждане на машинно гласуване в най-напредналата икономически страна в Европа, професорът определи като катастрофа. Само с един иск от двама адвокати върховните съдии в Германия отсъждат, че това гласуване противоречи на конституцията, защото никой не знае по-нататъшната съдба на подадения от него глас.
Според българското законодателство хартиеното гласуване не се премахва никъде, което е логично, защото не всички хора имат тези умения. При това положение се получава съчетаване на недостатъци. Предимството като скорост и точност малко се губи, обясни проф. Михаил Константинов. По думите му българските политици от една страна приемат въвеждането на машинното гласуване, а от друга бягат от него. Според математика политиците ни се притесняват, че при такъв вид гласуване ще се увеличи много вотът от ромските гета и този от Турция.
На национална конференция на тема "Изборни системи", която се провежда вчера и днес в София, проф. Константинов защити появилата се нова изборна технология през последните две години - т. нар. блокчейн технология. Система, която според него би могла да повиши доверието към изборното гласуване. Чрез това гласуване всеки гласоподавател може да види собствения си глас отразен, подобно на системата с виртуалните валути и свързаните с тях технологии, смята математикът.
Като човек с много голям опит в провеждането на избори проф. Константинов изрази скептицизма си от скорошно въвеждане на електронно гласуване у нас. Логиката му е, че със сегашните машини е невъзможно да се следи кой глас на кого е и е възможно масово заменяне на гласоподаватели в цели квартали, села и гета. А избори без доверие са излишни, смята той.
Ако погледнем картата - в САЩ се надпреварват в догадки за това откъде идва манипулирането на изборите - от Русия или от Северна Корея. Страни като Холандия и Ирландия се отказаха от електронно гласуване, а Франция не го позволява за своите задгранични територии. На места като в Сиера Леоне обаче е използвана успешно блокчейн технология, както и в щата Вирджиния. Именно тези опити са показателни и това е пътят, по който трябва да се върви и в България, смята проф. Михаил Константинов.
На въпроса не крие ли премахването на номера в бюлетината, което се обсъжда с промените в Изборния кодекс, въвеждане на избирателен ценз, математикът посочи, че това е прилагано през 1999 г. у нас на бюлетините за местни избори. "Слагането на номера зависи от местното законодателство. Някъде има, някъде - не, но в България на повечето места има. По темата има "за" и "против", но в крайна сметка така ще се стимулира грамотността", коментира професорът.
Попитан коя е най-удачната технология за гласуване у нас, проф. Константинов каза, че технологията, с която в България се гласува е същата, която се прилага и в цяла Европа. "Както вече казах, машинно гласуване в Европа няма никъде, а дистанционно, електронно или интернет гласуване в една - две държави. В някои европейски държави се гласува и по пощата, това е тяхна традиция на повече от 100 години. За разлика от тях ние нямаме подобна", коментира професорът.
Гласовете от чужбина нямат никакво електорално, а по-скоро морално значение, смята Михаил Константинов. Въвеждането на дистанционно електронно гласуване или интернет гласуване би улеснило българите в чужбина и това е едно от предложенията - те да могат да гласуват само по този начин. При това гласуване обаче стои въпросът за тайната на вота, която не може да се гарантира, посочва той.
Що се отнася до промените в Изборния кодекс проф. Константинов не смята, че в момента такива са наложителни, освен да се отложи т. нар. електронно гласуване до момента, в който се изготви електронният регистър на избирателите. Засега нямаме такъв регистър и това изключително много би затруднило електронното гласуване, категоричен е проф. Константинов.