Министерският съвет прие решение за изплащане на общо 149 310 лв. обезщетения в изпълнение на пет решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Това съобщиха от Правителствената информационна служба. Решенията по делата срещу България са постановени в периода 05 април 2018 г. - 06 септември 2018 г.
По делото „Узунова и Сеид срещу България“ жалбоподателите са съсобственици на земя. През 2007 г. с решение на Министерски съвет част от тази земя е отчуждена и е определено обезщетение. След обжалване на обезщетението от страна на жалбоподателите, ВАС го увеличава в съответствие с прието експертно заключение и постановява, че е дължима и сума за разноски. Обезщетението е изплатено на жалбоподателите през 2014 г.
Според ЕСПЧ невъзможността за жалбоподателите да получат навременно изпълнение на решение в тяхна полза представлява същевременно и намеса в правото на мирно ползване на притежания. Съдът присъжда в полза на жалбоподателите сумата от 9500 евро за претърпените от тях имуществени вреди, както и сумата от 1800 евро за неимуществени вреди.
По делото „Сапунджиев срещу България“ в близост до жилището на г-н Сапунджиев е изградена печатница. Жалбоподателят и негови съседи подават писмени жалби до редица държавни институции срещу дейността на печатницата, твърдейки, че същата функционира в нарушение на законовите изисквания. Собственикът на печатницата завежда дело за клевета срещу жалбоподателя в Районен съд Силистра, който го признава за виновен, налага му административно наказание глоба и го осъжда да заплати и обезщетение на собственика на печатницата. Присъдата е потвърдена от Окръжен съд Силистра.
ЕСПЧ посочва, че възможността отделни лица или малки групи от хора да изнасят информация и идеи, като по този начин допринасят за публичния дебат по теми от съществено значение, е в интерес на обществото. Според съда образуването на наказателно производство срещу него и осъждането му да плати парична сума обаче е имало възпиращ ефект върху сезирането на властите с подобни оплаквания и е в нарушение на Конвенцията. Така на жалбоподателя са присъдени 845 евро за имуществени вреди и 500 евро за разходи и разноски.
Жалбоподателят по делото „Боян Господинов срещу България“ бил задържан и срещу него било образувано наказателно производство. Старозагорският окръжен съд го осъдил на лишаване от свобода, като приспаднал периода на предварителното задържане. След обжалване на присъдата Апелативен съд - Пловдив намалил наказанието.
Пред Софийски градски съд г-н Господинов завел иск за това, че продължителността на задържането му надвишавала наложеното наказание. Делото било спряно поради наличието на ново наказателно производство срещу жалбоподателя, изходът от което можел да се окаже решаващ за гражданския иск. В рамките на второто наказателно производство, водено пред Окръжен съд Стара Загора, жалбоподателят неколкократно поставял под съмнение безпристрастността на съдиите. Съдът счел, че не са налице основания за отвод на състава. Жалбоподателят повдига оплакване пред ЕСПЧ, че не е бил съден от безпристрастен съд. ЕСПЧ открива нарушение на Конвенцията и присъжда в полза на жалбоподателя обезщетение в размер на 3600 евро за претърпените от него неимуществени вреди и 1500 евро за разходи и разноски.
По делото „Бояджиева и Глория Интернешънъл Лтд ЕООД срещу България“ жалбоподатели са едноличен търговец и дружество с ограничена отговорност. Те търгуват с фармацевтични продукти. От декември 2005 г. до април 2006 г. жалбоподателите продават фармацевтични продукти на фирма К. и получават цената им. Впоследствие дружеството К. е обявено в несъстоятелност и кредиторите на дружеството предявяват искове срещу жалбоподателите по Търговския закон. Исковете са уважени и жалбоподателите са осъдени да заплатят цената на продуктите плюс лихвите.
Жалбоподателите се оплакват пред ЕСПЧ, че националният съд е приложил буквално действащата редакция на ТЗ. Съдът присъжда обезщетение за имуществени вреди в размер на 16 090 евро за първия жалбоподател и 26 350 евро за втория жалбоподател, както и по 3 000 евро за неимуществени вреди и общо 5 394 евро за разноски.
Жалбоподателят по делото „Александър Събев срещу България“ е работил в системата на Министерството на отбраната. През 2005 г. разрешението му за достъп до класифицирана информация е отнето с решение, което се позовава единствено на чл. 59, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на класифицираната информация. Жалбата на г-н Събев срещу това решение е отхвърлена от Държавната комисия по сигурността на информацията, която не го информира за мотивите си. Жалбоподателят отправя молби до различни държавни органи, но не получава информация за причините за отнемане на разрешението. Със заповед на министъра на отбраната договорът му за кадрова военна служба е прекратен. Г-н Събев оспорва прекратяването пред ВАС, който отхвърля жалбата.
Жалбоподателят се оплаква по чл. 6 § 1 от Конвенцията от липсата на достъп до съд, който да може да изследва всички въпроси от решаващо значение за изхода на делото. ЕСПЧ присъжда в полза на жалбоподателя сумата от 2400 евро за претърпените от него неимуществени вреди, както и сумата от 2000 евро за разходи и разноски.