Социалният антрополог Харалан Александров коментира в интервю за Novini.bg участието си в кръглата маса на тема "Европа на отечествата?", поставените по време на провеждането й важни въпроси за бъдещето на Европа и на България.
„Дебатът беше много богат и наситен с теми. Очевидно в центъра на дискусията бе дебатът за бъдещето на Европа и на България. Очевидно е, че в контекста на новата разделителна линия между либерална и консервативна перспектива, идеология, прочит на историята и дори бих казал антропология, тъй като има различни възгледи за това какво е човекът и какви са неговите граници, темата ще стои все по-остро. Радвам се, че тя започна. Повече въпроси бяха поставени, отколкото отговори, но няма никакво съмнение, че България има образовани, ангажирани и овластени хора, които са разтревожени в голяма степен от възможността за разрушителни събития в Европа. Те се опитват да намерят отговор, който да отговаря на потребността от утвърждаване на националната ни идентичност и същевременно да даде гаранция, че ще се справим с предизвикателствата в този труден свят. А предизвикателствата са много дълъг списък. Ние сме част от ЕС. За първи път от години насам ние не говорихме като общество, което се надява да бъде харесано и познато, а като общество, за което оцеляването и просперитетът на ЕС е въпрос на живот и смърт“, заяви Александров.
„Предстоят много интересни евроизбори“, каза той и сподели: „Притеснявам се, че ще се напълни Европарламентът с хора в сравнение, с които Фараж ще е като развилняло се чавдарче, ляв либерал“.
„Съвсем сигурно е, че предизвикателствата се водят до много бързи и много драматични трансформации. Когато светът е толкова динамичен, когато нещата се случват толкова бързо, когато ни изненадват развитията, става страшно важно да има хора, които да запазват ума си и да могат да мислят в режим на криза и които да могат да произвеждат такива обяснения, от които може да произтича смислено действие, а не паникьорство или пък идеологически брътвежи, на които сме се наслушали“, обясни Александров.
„В този смисъл смятам, че кръглата маса бе ползотворно събитие и трябва да бъдат поздравени организаторите – тези млади хора, които са избрали да се определят за консервативни, каквото и да означава това“, добави социалният антрополог. „Аз с голяма симпатия се отнасям към организаторите. Смятам, че връщането на ценностите, на идеологията, дори и на религиозните ценности в публичния дебат е здравословен процес. И също така и темата за идентичността – не можем да я държим отвън. Ако не я пуснем и не я опитомим, тя ще ни разруши, това е съвсем видимо“, поясни той.
„Самият аз се определям по-скоро като либерален консерватор. Вероятно с годините и с нарастването на социалния ми статус, ставам по-консервативен, като млад бях по-либерален, но така или иначе никой не може да се определи 100% като едното или другото. Границата е подвижна. Една от нещата, които демонстрира тази двучасова среща е, че опитът да бъдат разположени хората около разделителна линия, около фронт, по който могат да се обстрелват взаимно с обвинения и с атаки, е доста разрушителен. Мисля, че това се опитваме да преодолеем в името на единението, което беше провъзгласено неотдавна като национално – значима цел“, каза Харалан Александров.
„България много държи на ЕС, защото имаме ползи от него. Каквото и да се говори, всеки разумен българин, който е пътувал, който е видял, може да сравни какво беше преди членството и е ясно, че сме на далавера, грубо казано. Големият проблем е, че не можем просто да сме бенефициенти. Налага се да сме активни участници. Другото, което е – теоретичен въпрос, практическа ампликация е, че идеята за загуба на суверенитет и за интегриране и за делегиране на суверенитет би имала смисъл, ако ние имахме шанс като автономна национална държава. Истината е, че светът е толкова несигурно и застрашително място, че единственият шанс да запазим и развием суверенитета си е в рамките на по-голям съюз. Това е тъжната истина. Би било добре всеки да имаше избор да бъде в или извън, но както каза Огнян Минчев – всеки път, когато призоваваме да напуснем нещо, трябва да сме наясно, че нещо друго ще ни прилапа. И алтернативите никак не са радостни в сравнение с ЕС. Това са Авразийските империи, с които имаме дълъг исторически опит и той не е много щастлив“, заяви още пред Novini.bg социалният антрополог.
Цялото интервю със социалния антрополог Харалан Александров може да видите ТУК.
По материала работиха Галя Георгиева и Десислава Станева