Три законопроекта за промени в Закона за вероизповеданията ще обсъди на първо четене Народното събрание. Предложенията са от парламентарните групи на ГЕРБ, БСП, ДПС и "Обединени патриоти".
Част от промените предвиждат нов модел на финансиране на вероизповеданията. Според него те ще получават държавна субсидия, ако са изповядвани от не по-малко от 1 процент от населението на страната. Критерий ще е самоопределението на гражданите при последното национално преброяване. Размерът на субсидията се определя по модела на финансиране на политическите партии. Максималният размер на субсидията е 15 милиона на вероизповедание. Заплатите на свещениците ще бъдат приравнени към тези на учителите.
На критериите за новия модел на финансиране отговарят само източноправославното християнство и мюсюлманството. Останалите ще бъдат финансирани по досегашния начин - чрез Закона за държавния бюджет и дирекция "Вероизповедания" на Министерски съвет.
Отделният законопроект, внесен от "Обединените патриоти" цели спиране на чуждото влияние върху някои вероизповедания в България, водещо до радикализъм, посочва се в мотивите на националистите. Според текстовете свещеници могат да са само "български граждани, завършили училищното и висшето си образование в България". "Патриотите" още искат регистрираните вероизповедания да декларират пред Сметната палата банковите си сметки в страната и чужбина.
Очаква се депутатите да приемат на второ четене промените в Закона за закрила и развитие на културата. В тях се предвижда конкурсите за директори на държавните културни институти и този на Националния филмов център да бъдат излъчвани онлайн на сайта на Министерство на културата.