Изминаха три дни от края на Българското председателство на Съюза на ЕС. Вече се бълват анализи. Те обаче могат да се окажат с кратък срок за дейност, тъй като се случиха критични за съюза събития, които поставят под ривъпрос неговото съществуване. Това каза президентът Румен Радев в рамките на конференция на тема „Българското председателство на Съвета на ЕС – време за равносметка“, предаде репортер на Novini.bg.
Президентът благодаря на хората, помогнали за логистиката на председателството.
Той не омаловажи фактът, че по време на Българското председателство 78 досиета бяха закрити. „Не искам да разделям моята оценка на негативи и позитиви. Трябва да се абстрахираме от фанфарите за Западните Балкани. Трябва да търсим други отговори - доколко приоритетите бяха отстоявани, така че да решават критични за бъдещето на Европа проблеми. Приоритетът Западни Балкани безспорно е важен, но с течение на времето беше задминат от дневния ред на Европа. Днес Европа е поставена пред изпитание. Откроиха се дълбоки разломи в съюза. Западните Балкани изпаднаха извън фокуса на Обединена Европа. Европа сама не смогва да следва дневния си ред“, посочи президентът на България.
По думите му Дунавската стратегия е останала на заден план. „Пропуснахме голям шанс по този проблем. Силно се надявам, че Австрия и Румъния ще имат по-отговорно отношение към този важен регион. За съжаление той бе засенчен от Западните Балкани“.
„Сигурността беше друг обявен от България приоритет. България сама стесни своя хоризонт и не видя какво се случва на Запад от Западните Балкани. Редно бе страната ни да постави въпроса какви са критериите за отправените покани към страни, извън съюза“.
„Сега, когато започва да отшумява еуфорията изникват нови въпроси и тревоги за отношенията между Косово и Сърбия, за Македония, за декларацията от София. Уви, противоречията остават и не се знае кога ще отшумят. Стремежът в медиите България да се отличи като лидер в региона, доведе до някои сериозни компромиси, които ще дадат отношение на Балканите“, предупреди президентът.
Президентът е разтревожен от това, че България бързо и без възражения е приела новото име на Македония – Северна Македония. "Това противоречи на позициите на правителството от преди време", подчерта Румен Радев.
„Настоявам за търсене на допълнителни гаранции чрез вписване на ангажиментите от договора между България и Македония в гл. 35 на бъдещата договорна рамка за процеса на преговори между Македония и ЕС“, заяви той.
„България и Македония са най-близките държави на Балканите. Не трябва да създаваме предпоставки между страните ни да има ново изкуствено разделение“, обяви президентът. „България побърза да сключи веднага договора с Македония. Според мен трябваше да се направи преценка на състоянието на отношенията към наши дни, че рано или късно между Македония и Гърция ще се сключи договор“, обясни Румен Радев.
„Да се подготви договор, който да отчита днешните условия. Побързахме да вземем декларацията от 1999 година, да я преформатираме в договор“, посочи президентът и допълни, че между договора на България с Македония и този на Гърция с Македония има значителни разлики. „Договорът ни с Македония подлежи на промяна, което допуска възможността за обратимост на процесите. А този с Гърция е безсрочен и не търпи промяна“, поясни държавният глава. „Гърция реши проблемите със своята идентичност, история и език на високо политическо ниво“, заяви Румен Радев. „В нашия договор оставихме проблемите да се решават от комисия, която има правомощия само в историята“, каза още той.