„Воля" е против либерализирането на режима за пушене в заведенията. Аз съм човек, който не пие и не пуши, и като клиент имам право да избирам в какво заведение да вляза. Но какво да кажем за персонала на барове и дискотеки, който е принуден да диша тютюневия дим часове наред всеки ден. Навсякъде по тези места работят млади хора, които по този начин застрашават и увреждат здравето си, а от тях очакваме утре да раждат деца и да осигурят бъдещето на нацията“.
Това заяви лидерът на "Воля" Веселин Марешки след среща с Валери Симеонов. Вицепремиерът поиска да представи пред зам.-председателя на НС четири законопроекта, за които търси подкрепа в парламента. „На заливащите ни реклами с хазарт трябва да противодействаме с позитивни реклами на хора, които са успели с труда и с таланта си. Това може да стане чрез целеви държавен фонд, който да събира задължителни отчисления от реклами, спонсорства и други форми на подкрепа, направени от хазартния бизнес. Тези средства могат да отиват за разяснителни кампании за опасностите от зависимостите, какъвто е хазартът, както и за популяризирането на добри примери“, заяви Марешки във връзка с предложените промени в Закона за хазарта. „Съгласни сме, че този вид реклами развращават и вредят на хората – ние първи повдигнахме тази тема през месец март, но не е този начинът да се прекрати тяхното влияние - една такава забрана няма да спре този бизнес“, допълни Марешки. По думите му към рекламите, които нанасят вреда на обществото, можем да добавим и тези на храните със съмнително качество, които са също толкова опасни за хората. Марешки обяви още, че ВОЛЯ няма да подкрепи проектозакона на вицепремиера в този му вид.
Двата законопроекта, по които Веселин Марешки и Валери Симеонов постигнаха съгласие, са допълнение на Закона за местните данъци и такси и промени в Закона за устройството на територията. С първия се въвежда такса на жилищни имоти, обекти за настаняване в курортите като механизъм за борба с незаконосъобразното отдаване на жилища под наем. Последният законопроект предвижда по-ясно дефиниране на „преместваем обект“ и отстраняването на съществуващите досега в закона празноти относно пълномощията на общинските администрации и държавата по отношение на преместваемите обекти.