Всяка година на 13 януари отбелязваме годишнина от юначния подвиг на българската героиня Мара Бунева, извършен в Скопие край Вардар. Традиционно водена от чувството за дълг и преклонение пред паметта на българските храбреци и герои, ВМРО-БНД става неизменна част от отбелязването на тази колкото черна дата, толкова и повод за гордост и израз на непреклонността на българина дата, съобщиха от пресцентъра на партията.
Събитието бе организирано от Българския културен клуб в Скопие (БККС) и бе предвождано от неговия председател Лазар Младенов. Сред присъстващите имаше и потомци на български войводи, книжовници, герои и борци за освобождението на Македония. Представители на Българското сдружение на родовете от Македония като г-жа Райна Дрангова – внучка на полковник Борис Дрангов и дъщеря на Кирил Дрангов, Елисавета Шапкарева – потомък на Кузман Шапкарев и др.
В памет на Мара Бунева бе отслужена панихида в църквата „Св. Димитър” в Скопие. Израз на братски отношения бе фактът, че панихидата бе отслужена от двама свещеници – един от София и един от Скопие. След това, както всяка година, бе организирано шествие до кея на река Вардар, където е лобното място на българската героиня и плочата, поставена в нейна памет. Високо вдигнати знамена изпърстриха центъра на Скопие в цветовете на националния трибагреник и червено-черните знамена на ВМРО. Стотици българи от двете страни на границата се стекоха, за да отдадат почит пред паметта на Мара Бунева.
По традиция, както всяка година, заместник-председателят на ВМРО и български представител в Европейския парламент Ангел Джамбазки бе неизменна част от събитието. Заедно с народните представители Атанас Стоянов и Александър Сиди, които също са част от националното ръководство на ВМРО, те положиха венци и цветя и отдадоха почит пред паметта и подвига, извършен от тази велика българка, направила саможертва в името на своите братя българи, в името на България.
От емоционалните изказвания на съвременните войводи от ВМРО стана ясно, че личността на Мара Бунева е символ на българската непоколебимост, когато става въпрос да се защитава българският национален интерес. По думите им нейната саможертва не е забравена и трябва да бъде извадена като пример от общата ни история, който да помним. Защото няма напразна и безсмислена саможертва, когато тя е дадена в името на обединението на целокупното ни българско племе – и в Мизия, и в Тракия, и в Македония.
Ето и част от изказването на Ангел Джамбазки пред насъбралото се множество:
Уважаеми съмишленици, братя българи от двете страни на Осогово,
За поредна година сме се събрали тук, за да отбележим подвига на Мара Бунева. И с радост мога да кажа, че за поредна година отбелязваме тази иначе тъжна дата в една коренно променена политическа обстановка в Република Македония. В една ситуация, в която все повече и повече се нормализират отношенията между двата клона на един братски народ. В една ситуация, в която е ясно, че пътят на Р Македония върви вече неотклонно към Европейския съюз и НАТО и това ще даде възможност да няма граници от Охрид до Черно море.
Братя българи от двете страни на Осогово, запомняйки и припомняйки си това, което направи Мара Бунева, а именно пожертва живота си, с ясното съзнание, че ще загине, това, което тя направи, проправи пътя на съпротивата срещу сръбския окупатор, после срещу диктатурата, наложена от Белград и в крайна сметка тези събития имат своето ехо и своето значение и днес – 90 години по-късно.
Днес повече от всякога виждаме разрушаването на една лъжа, на един мит, на една антибългарска идеология, наложена с годините от външни сили извън Скопие, извън София. Това трябва да ни радва и да ни мотивира все повече и повече да подаваме ръка на нашите братя тук – достойни, нормални наши приятели, а някои от тях и наши роднини.
Не забравяйте никога Мара Бунева. Не забравяйте никога този ден и нейния пример за поведение и подражание.
Да живее България! Да живее Македония!