Днес започна новият политически сезон. В 44-тото Народно събрание ще има значителни промени - от редуцирания брой на партиите в него до излизането на видни фигури от състава на сегашния парламент. На депутатските банки днес не видяхме Цецка Цачев, както и утвърдения юрист Михаил Миков. Янаки Стоилов, взел участие във Великото Народно събрание, също няма да е част от настоящия парламент.
Цецка Цачева бе председател на 41-вото и 43-тото НС, преди да бъде издигната за кандидат-президент - роля, която мнозина определиха като неподходяща за нея. Цачева се утвърди като сериозен парламентарист през годините и водещ законотворец в редиците на ГЕРБ. Дори противниците й признават, че тя вдъхва респект. Седнала на председателското място, Цачева успяваше да укроти и най-бурните страсти в пленарната зала. Загубата на президентските избори обаче й коства не малко. Тя не получи задоволителна подкрепа, което може би наклони везните ГЕРБ да сложи друг водач на листа в Плевенско. Така Цачева остана втора и бе изместена от друг депутат, губейки мястото си в сегашния парламент. Това пък постави ГЕРБ пред дилемата кого да излъчи за председател на 44-тото НС. Очакванията са Цачева да се завърне на жълтите павета, след като Ивайло Московски стане министър на транспорта.
Михаил Миков от години е водеща фигура в БСП. Той бе народен представител в над три парламента. Успя да дочака да стане и лидер на левицата, след оттеглянето на Сергей Станишев. Миков обаче не успя да мобилизира партията и това му коства председателското място в БСП. След като Корнелия Нинова бе избрана за лидер, тя предприе рязка промяна - онези, които са били три мандата депутати, няма да бъдат издигнати за народни представители при нови избори. Така от парламента изпадна Миков, а с него и Янаки Стоилов. И двамата не скриха несъгласието си с тази промяна в устава. Всъщност, още когато Нинова бе избрана за лидер на БСП, Миков се оттегли в задните редици на пленарната зала. Не заяви никога на глас за конфликт с Нинова, но показа ясно, че няма да е сред нейния антураж. Янаки Стоилов пък бе зам.-председател на предходния парламент и в случаите, в които заместваше Цачева, се справяше добре със своите задължения. Той е юрист с богат опит, като се смята, че неговото отсъствие ще се отрази на експертните умения на БСП в изготвянето на законодателни инициативи.
В 44-я парламент няма да влезе и бившият червен депутат - Георги Кадиев. Той бе изключен от БСП, след като реши да участва в кметските избори за София, независимо че партията имаше вече друг кандидат. Кадиев ядоса "червените" и с подкрепата си за отпадане забраната за агитация на майчин език. Така Кадиев стана независим депутат. За местния вот в София разчиташе на подкрепата на АБВ, но това не му помогна. Впоследствие Кадиев основа "Нормална държава", беше независим кандидат на предсрочните парламентарни избори, но неуспешно. Георги Кадиев не веднъж демонстрира остър език, като дори се опълчи на решението на БСП да издигне Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Той винаги е казвал на глас какво с какво е несъгласен в левицата.
Дългогодишната политическа кариера на Лютви Местан е поставена пред сериозен риск. Той не успя да влезе в парламента, а партията му ДОСТ остана далеч зад 4-процентната бариера. Така все повече се заговори дали Местан няма да изгуби лидерското си място в ДОСТ. Той е и особено недолюбван и в редиците на ДПС и привържениците на бившата си партия. Срещу ДОСТ пък се надигна вълна от недоволство заради откритата подкрепа от Турция. Местан беше дългогодишен народен представител. В предишния парламент той и още неколцина от ДПС станаха независими депутати. Това отне възможността на Местан да се изявява по-често и все по-малко се чуваше "екзактният" му изказ. Той беше защитник на правото да се агитира на чужд език в предизборна кампания, ревностно защитава и връзката на България с Турция, открито говори и за властта на Сараите. Твърдеше, че докато е бил в ДПС се е опитвал да промени партията.
Големият отсъстващ ще са
Реформаторите. Тяхната парламентарна група бе съпроводена от безкрайни драми, които натежаха не само на хората във формацията, но и на управляващите. Разделени, десните не успяха да съберат доверието на хората и останаха извън 44-тото Народно събрание. Реформаторите обаче се бореха за реформите в ключови сфери. Така след като тях ги няма, в новия парламент трудно ще се заговори за съдебна реформа и борбата с корупцията по висшите етажи на властта. Антокорупционният закон, лансиран от РБ, може също да остане в историята. Реформаторите бяха и основен привърженик на идеята за електронното гласуване и бяха активни при промените в Изборния кодекс. През идните месеци тази тема се очертвава да бъде акцент в работата на новия парламент, като се очаква да се разгледа искането за въвеждането на мажоритарния вот.
Въпреки че на по-късен етап пътищата с РБ се разделиха, докато бяха част от тази парламентарна група
Радан Кънев и
Атанас Атанасов се отличиха с изказвания против корупцията и нередностите във властта. Двамата бяха и основните критици на управляващите от ГЕРБ. Кънев ги критикуваше, че пазят статуквото. Ген. Атанасов пък бе особено критичен по отношение на политиките в сектор "сигурност".
Петър Славов и Мартин Димитров също не влязоха в 44-ия парламент. Те бяха част от 43-тото Народно събрание от Гражданската квота на РБ, но впоследствие се присъединиха към "Нова република" на Радан Кънев. Славов и Димитров бяха най-активните депутати в предишния парламент. Те поставяха всякакви въпроси на двевен ред и често заливаха с питания министрите по време на парламентарния контрол. Общо двамата са внесли 650 въпроса и са участвали в изготвянето на над 100 закона. Те не спираха да задават въпроси за фалита на КТБ и за картела на пазара на горивата. Настояваха и за разкриването на нарупенията в енергетиката и явно се противопоставяха на строежа на "АЕЦ - Белене". Двамата не пестиха критика и към БСП, настоявайки, че левицата е виновна за някои от най-големите провали в енергийния сектор.
Сред част от останалите Реформатори могат да се отличат и имената на Димитър Делчев и Найден Зеленогорски. Първият беше активен при съставянето на промените в Изборния кодекс. Вторият пък бе познато лице от политиката, който до последно защитава единството на парламентарната група на РБ.
Магдалена Ташева бе острието на Атака. Тя изнасяше дълги тиради от парламентарната трибуна. Беше особено емоционална що се отнасяше до бежанската криза и Турция. Изказванията й често предизвикваха кикот в залата или бурно негодувание, ако някой се почувстваше засегнат.
*Подредбата на депутатите е направена на свободен принцип и не зависи от степента на важност и активност на бившите депутати.