Възможно е обезценката на британския паунд да продължи, прогнозира в предаването „120 минути” по bTV бившият премиер Иван Костов по повод решението на британците за брекзит.
Той обаче отбеляза, че курсът на британския паунд спрямо еврото към днешна дата е спаднал с 6,8%, което не е рекордно и преди 5 години е бил на доста по-ниско ниво. В момента е 0,81 паунд за 1 евро, бил е 0,88, посочи Костов.
„Досега борсата регистрира през индекса на 100-те най-големи търгувани компании спад от 3,12%, но спадът, когато се появиха твърдите пронози за излизане около 14 юни, беше минус 6,57%. Това е значителна обезценка в размер на около 105 млрд. британски паунда. Това обезценяване засяга компаниите, които се търгуват на борсата, и всички, които са инвестирали средства на борсата с оглед да извличат доходност. Българските финансови институции – пенсионни фондове и застрахователи, имат експозиции навън, ако имат на Лондонската борса, те вероятно са част от тези, които в момента търпят щети”, анализира още Костов.
Бившият премиер изтъкна, че няма банка с английски капитали в България, но това не е кой знае каква защита.
Декапитализацията на британските компании вероятно ще продължи, прогнозира още Костов.
Според него във Великобритания не е възможно да се проведе втори референдум, въпреки че се събраха милиони подписи в подкрепа на това искане.
Той заяви още, че много се е спекулирало по време на кампанията преди референдума, че Великобритания дава много пари в ЕС.
„Найджъл Фараж казва: 350 милиона паунда, които даваме седмично за ЕС, ще ги насочим в здравеопазването. 350 милиона седмично означават 18,5 милиарда, което надвишава 2 пъти и половина нетната вноска на Великобритания”, изчисли бившият премиер.
Великобритания дава 0,44% от БВП за членството си в ЕС. 1,019% от бюджетните приходи на Великобритания се внасят в европейския бюджет, допълни той.
Според него след решението на британците рисковете за ЕС са много по-големи – да излязат и други страни, съюзът да тръгне към разпад. По думите на Костов ефектът на доминото е напълно реален и зависи от това каква формула ЕС ще договори за излизането на Великобритания.
Костов отправи и препоръка към българските политици и институции по отношение на преговорите за „развода” на Великобритания. „Те трябва да отхвърлят категорично предложението Великобритания да не задейства член 50, а да остане на ключови заседания и да договаря неофициално, защото това наистина може да взриви съюза”, подчерта Костов.
Според него трябва да се настоява и за прилагане на норвежката формула – без да е членка, Великобритания да продължи да спазва правилата на вътрешния пазар и законодателството на ЕС и да внася членски внос към съюза, защото в противен случай нейните банки и Лондонското сити следва да загубят своята европейска представителност.
Великобритания ще мине през своята тежка криза, подчерта Иван Костов.
„Рисковете за България са отслабването на влиянието и подкрепата на ЕС за модернизацията и реформирането на страната. Няма да им е до нас. Няма да отделят средствата”, заяви Костов.
Друга негова прогноза е, че ще се засили въздействието на авторитарните режими на Москва и на Анкара в нашата страна.
„Добре е нашата страна да застане на позицията за дълбока интеграция на ЕС – парична, финансова, икономическа, институционална, правоприлагане, да се обявят за единна външна политика и въоръжени сили. Великобритания повече няма да пречи за това”, посъветва още той.
Според Костов българските политици трябва и да инициират формирането на единни политики в страните от Централна и Източна Европа.
Той препоръча също да се обявят за премахване на европейските субсидии и трансформирането им в европейски инвестиции и европейска собственост в страните бенефициенти, тоест вместо субсидии инвестиции, и то свързани с придобиване на собственост.
Според Костов е необходимо да поискат и значително намаляване на административните органи и служителите в Брюксел и разходите за тях.