В името на компромиса и на публичния интерес да гласуваме отново за възможността на главния прокурор да се отчита пред Народното събрание, за да получи този текст подобаващо мнозинство от 3/4. Това предложи лидерът на ДПС Лютви Местан по време на днешния пленарен ден.
Това даде знак, че Движението, което преди почивката беше "против", а текстът получи 160 гласа, което отваря правния спор дали може да се подложи след 2 месеца отново на гласуване, е решило да подкрепи възможността обвинител №1 да се отчита пред депутатите.
"Ако не го направим, ще вкараме процеса на промяна в Конституцията в доста сложни спорове дали е коректно този текст да мине на четири гласувания и да се забавят и останалите текстове. ДПС е доказало, че може да прави компромис", аргументира процедурното си предложение Местан.
Със 191 гласа "за" депутатите одобриха параграф 1 да бъде гласуван веднага за трети път.
По-рано ДПС се обяви за свикване на Велико Народно събрание /ВНС/, което да приеме акта на собствената си ликвидация.
Призоваваме президента да започне консултации за постигане на съгласие за свикване на Велико Народно събрание, което да обяви собствената си ликвидация, заяви председателят на ДПС Лютви Местан по време на обсъждането на второ четене в парламента на промените в Конституцията.
Депутатите дискутират предложението на Реформаторския блок /РБ/ Народното събрание да може да изисква, изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за прилагането на закона, резултатите от противодействието на престъпността и осъществяването на законодателната политика.
Ако искаме да правим по-дълбоки реформи, рано или късно трябва да узреем за необходимостта от свикване на ВНС, което да заседава кратко и да приеме акта на собствената си ликвидация, а всички правомощия на ВНС да се делегират на обикновено Народно събрание, заяви Местан, цитиран от БТА.
Той посочи, че може да се запишат определени изисквания, например решенията да се вземат с три четвърти мнозинство, но българският законодател трябва да се освободи от оковите на ВНС.
Дотогава много трудно ще накарате обикновен парламент да се занимава с въпроси, с които и при най-добро желание не можем да се ангажираме, защото има теми, които са извън политическата ни воля, коментира Местан.
Той посочи, че съдът, съдията, прокурорът и следователите имат различна функционалност в процеса и различни компетентности. Редица парламенти са приели и принципа на разликата в статута на съдията, от една страна, прокурора и следователя, от друга страна, ползват се с различен имунитет, различна система за кариерно израстване, обясни лидерът на ДПС.
Той каза, че българският учредител, въпреки съзнанието си за различната функционалност на съдията, от една страна, и прокурор, и следовател - от друга, ги е изравнил. Дискусионно е дали е бил правилен този подход, било ли е грешка на Седмото ВНС да разположи с еднакъв статут следователите и прокурорите до съдията, но статутът се свързва пряко с разделението на властите и промяната тук може да стане с ВНС, коментира Местан.
Според Атанас Атанасов от Реформаторския блок няма нужда от свикване на ВНС, за да се реши въпросът с приемането на този текст с измененията в Конституцията, защото има основополагащ принцип за разделение на властите. Радан Кънев допълни, че РБ има идеята за свикване на ВНС във всичките си документи, но това е отделна тема.
По време на дискусията Кънев припомни, че предишен парламент е приел, и то с голямо мнозинство, в Закона за съдебната власт идентичен текст - правото на НС да изисква доклади от главния прокурор. Разпоредбата обаче после е била отменена като противоконституционна от Конституционния съд /КС/, защото не е отговаряла на конституцията в нейната досегашна редакция. Затова има смисъл това предложение като промяна в основния закон да събере същото голямо мнозинство, коментира Кънев, като посочи, че то не нарушава разделението на властите, а прави малка крачка към създаването на контролни механизми, така необходими по отношение на съдебната власт в България.
Лютви Местан отбеляза, че решението на КС е част от самата конституция, и в случаите когато партийните и експертните позиции се сблъскват с решения на КС, позицията си остава просто позиция, а другото е конституционен акт. Точно затова говорим за казуси, които стоят извън политическата воля, искаме разгръщане на политическата ни воля, но това няма да се случи с ограниченията на ВНС, коментира той.