Депутатите отхвърлиха ветото на Росен Плевнелиев върху закона за Военното разузнаване.
Това стана със 159 гласа "за", 15 - "против" и двама въздържали се.
Припомняме, президентът Росен Плевнелиев наложи вето и върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от Закона за военното разузнаване, тъй като те забраняват ръководителят на службата да е цивилен. Преди ветото това означаваше, че настоящият шеф Йордан Бакалов трябва да освободи поста.
Този текст бе приет при второто четене на закона по предложение на Таско Ерменков от левицата.
Дебатът в залата беше предимно около настоящия ръководител на структурата - Йордан Бакалов, който е цивилно лице и, според одобрения вече закон, трябва да освободи позицията.
Ангел Найденов от "БСП лява България" приема, че при налагане на ветото президентът е бил пристрастен и емоционално изкушен. Има ли други формирования във въоръжените сили у нас, за които се повдига въпросът дали да се ръководят от цивилни или военни служители, попита той и отговори отрицателно.
Атанас Атанасов от Реформаторския блок опонира, че именно с гласуването на закона депутатите са делегирали на премиера и на президента правомощията да решават персоналното назначение на директора на службата. За колегите си от левицата той каза, че се опитват чрез персонализирането на проблема да го превърнат в политически. Да забиете клин в управляващата коалиция кой кого рекетира, поясни Атанасов. Той подчерта, че Йордан Бакалов не е назначение на РБ.
Социалистът Атанас Мерджанов не изключи Бакалов на поста директор на "Военна информация" да е прелюдия към закриването на службата и стъпка към обединяване на разузнаването.
Като допусна по-широк кръг от военни специалисти да може да заема тази длъжност, председателят на комисията по отбрана Михо Михов /АБВ/ подчерта, че всеки министър си създава политически кабинет, но не бива НС да допусне партизиране на дирекции. Военното разузнаване обслужва отбраната, която е стълб на националната сигурност, аргументира се той. Категоричен е, че кадрите за военното разузнаване, подготвени във военните училища и академия, ще бъдат кариерно демотивирани, ако депутатите дадат възможност една подобна дирекция да се ръководи и от цивилно лице.
Методи Андреев от ГЕРБ е убеден, че въпросът кой да ръководи разузнавателните служи трябва да бъде поставен сериозно на демократична основа. Нека да видим дали в чуждите военни разузнавания, САЩ например, има останали 36 процента, които са завършили школи на ГРУ в СССР, посъветва той. По думите му военното разузнаване остава най-закостенялата служба в България.
Демократичните принципи казват, че всеки български гражданин със съответната експертиза, образование, може да заеме този пост, подчерта депутатът и дори предложи и офицери от резерва да могат да бъдат допускани до конкурсите за началник на тази служба.
Станислав Станилов от "Атака" коментира, че президентът се занимава с абсурди, защото военното разузнаване е предназначено да разузнава в полза на армията, но България няма армия в момента.