Решаването на бежанския проблем минава през единна и комплексна политика на ЕС, каза вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева по време на дебат за решаване на проблема с бежанците. Събитието е част от инициативата "Европейски дебати".
Не може 28 страни да имат 28 различни отговора, трябва един отговор, иначе няма как да се справим с кризата. ЕС трябва да действа много по-бързо, защото е изправен пред най-голямото предизвикателство за последните десетилетия, подчерта Кунева. Твърде много проблемът с бежанците се третираше като проблем на държави от "първата линия". Пренебрегнахме сигналите от ООН, че от края на Втората световна война не е имало толкова много бежанци по света - вече има два милиона в Турция и милиони в други държави, посочи тя.
Тези проблеми не могат да се решат с инструментите на националните държави, нужно е общоевропейско решение. Това означава равномерно разпределение на тежестта на бежанската криза. Ние смятаме, че Дъблинският регламент трябва да бъде променен, защото бежанците влизат през няколко държи със слаби икономики и без традиции да се справят с тези проблеми. Квотният принцип за разпределението на бежанците е по-справедлив, макар че е трудно да се намери балансът и всяка държава, включително България, да поеме своя дял от тежестта.
България като че ли сега остава по-встрани от основното русло на бежанския поток, но ситуацията е нестабилна, посочи Кунева. Трябва да отчетем важната партньорска роля на Анкара по бежанския проблем и добросъседското й отношение. Квотите не са всичко, трябват комплексни мерки - сред тях са укрепване на външните граници на ЕС, засилване на ролята на ФРОНТЕКС, създаване на "горещи точки" извън ЕС, където да се обработват документите на хората, търсещи убежище, както и много усилия за налагане на траен мир и връщане на хората по родните им места, добави тя.
Не можем да извадим само една от мерките и да кажем, че ще работим по всички фронтове. Бежанците, по международен статут, трябва се върнат в родината си, когато боевете там спрат, припомни Кунева. Разбирам страховете, че бежанците няма да спазват законите, но единственият начин да дадем стабилност на ситуацията е да спазваме върховенството на закона, и аз не съм склонна на никакви компромиси и на никакво отстъпление, заяви Кунева. Това е в интерес и на хората, които търсят убежище, подчерта тя. Важно е да определим приоритети си - не може да се реши всичко наведнъж и сега, важното е да подадем ръка на бежанците, но не можем да отворим вратата си за всички икономически имигранти, уточни тя.
ЕС не бива да отстъпва от основополагащите принципи и свободи. Ако нарушим свободата на движение на хора, това ще бъде "огромна, катастрофална грешка", каза Кунева. Шенген ни е по-необходим отвсякога, защото държавата дълго време ще е външна граница на ЕС, каза българският вицепремиер.
Нито една държава не може да бъде упреквана, че се грижи за сигурността си. Това е изконно нейно право, но сигурността не бива да се противопоставя на хуманитарното начало, посочи Кунева. Движението на хора създаде работа на престъпниците - те ги грабят безмилостно, за да ги превозват при нечовешки условия. Предвиждаме промени в Наказателния кодекс за увеличаване на наказанията за каналджийството, включително - и на имуществените санкции, каза Кунева.
Убедена съм, че страната ни може да се справи с тези трудности и съм сигурна в желанието, морала и уменията на гражданите на България, както и че институциите могат да отвърнат на високите очаквания към тях. Ние имаме нужда към България също да бъде проявена солидарност, а ние знаем как да върнем тази солидарност. "Ако искаме Европа да остане носител на световен стандарт за качество на живот и на хуманно отношение, сега е моментът", каза Меглена Кунева.
Гост лектор на форума беше Тобиас Билстрьом, заместник-председател на парламента на Швеция и дългогодишен министър по миграцията и убежището. Във форума участваха заместник-министърът на вътрешните работи Филип Гунев, главният секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора Камелия Димитрова и посланикът на Холандия Томас ван Орсхот. В дебата участват и представители на неправителствения сектор, на академичните среди, депутати и експерти в областта.