Парламентът прие проекта на ГЕРБ за промени в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и в местното самоуправление и отхвърли проектите за изменения на т. нар. закон за референдумите на РБ, АБВ и "Атака".
Проектът за промени на депутатите от ГЕРБ предлага текстове, свързвани с произвеждането на избори "две в едно" - избори и референдум на една дата, както и възможност за гласуване на референдум и извън страната. Депутатите отхвърлиха и трите законопроекта, предложени от Волен Сидеров и група депутатите от "Атака". При първото гласуване приеха предложението на АБВ, но след поискано прегласуване, то бе отхвърлено, защото гласовете "за" бяха под необходимия кворум. Народното събрание не подкрепи и законопроекта на Петър Славов и група депутати от Реформаторския блок.
В законопроектите националистите предлагат да се въведе ценз за владеене на български език, уседналост и задължително гласуване; промяна на необходимия брой, необходим за внасяне на подписка в парламента; разширяване на темите, по които може да се извършва допитване. АБВ предлагат намаляване на необходимия брой събирани подписи за организиране на референдум и намаляване на необходимия праг, за да се приеме решението на референдума за прието на 40 процента плюс един от гражданите с избирателни права. Предложенията на Реформаторския блок също се отнасят за подписките и за прага за валидност на приетото при референдум решение.
Лютви Местан /ДПС/ отбеляза, че спешното влизане на предложенията за изменения в дневния ред на парламента съвпадат "неслучайно по време" с инициативата на президента за референдум по три въпроса. Той обясни, че привидната демократичност на една процедура не е абсолютно условие за постигането на демократичен резултат. Не винаги емоцията на деня е в съответствие със стратегическите цели на българската държава и българския национален интерес, каза лидерът на ДПС. Местан коментира и предложението за референдум, внесено от президента Росен Плевнелиев. Депутатът отбеляза, че и по трите въпроса резултатът ще е положителен. Далеч не сме убедени, че той ще е правилен, каза Местан и попита на кому е нужно да се задават въпроси, за които се знаят отговорите. Според Местан активността е функция на свободния граждански избор. По думите със задължителното гласуване ще караме хората да гласуват с омраза, с погнуса. Илюзия е, че чрез реформиране на избирателната система, може да се реформира политическата система, заключи той.
Волен Сидеров /"Атака"/ обясни, че не бива да бъде изключвана възможността народът да бъде питан по важни въпроси. Мая Манолова /БСП/ обяви, подкрепят изцяло намаляването на подписите, изискуеми за произвеждане на референдум, както и за прага, необходим за приемане на решението от него. Ще внесем и свое предложение за промяна между първото и второ четене, свързано с местните референдуми, допълни тя. Манолова отбеляза, че президентът Росен Плевнелиев не спазва закона, защото е внесъл предложението си преди изтичането на законовия срок. Тя обясни, че на 3 юни Плевнелиев внася същите въпроси, които вече са отхвърлени от парламента. Според чл. 9 нова подписка се прави не по-рано от една година, след като парламентът е отхвърлил на 17 юни 2014 г. предложението на президента. Според Манолова държавният глава е трябвало да изчака и да го внесе отново след 17-и. Манолова предложи президентът да оттегли внесеното искане и да го направи по законовия начин.
Мартин Димитров заяви, че РБ подкрепя предложенията, които дават повече възможности на гражданите да изразят своето мнение по важни въпроси.