България и Хърватия споделят общи позиции и ще задълбочат партньорството си по въпросите от дневния ред на ЕС и в рамките на регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа. Това подчертаха президентът Росен Плевнелиев и председателят на парламента на Хърватия Йосип Леко, които разговаряха днес на „Дондуков“ 2, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Двамата бяха единодушни, че предстоящото официално посещение на българския държавен глава през април в Хърватия ще насърчи двете държави към още по-тясно взаимодействие по отношение на Кохезионната политика на ЕС, присъединяването към Шенген и Политиката на разширяване. „Членството на Хърватия в ЕС е стимул за ускоряване на реформите в останалите държави от региона, така че реализацията на европейската перспектива да стане възможна за всяка една от тях”, подчерта държавният глава.
Росен Плевнелиев беше категоричен, че решаването на откритите въпроси и изграждането на отношения на добросъседство между държавите от Балканите трябва да се превърне в приоритет в името на общото бъдеще на Югоизточна Европа в ЕС и НАТО. „Процесът на разширяване е от стратегическо значение не само за България и Хърватия, но и за стабилността на целия регион и на Европа”, посочи Йосип Леко.
Изграждането на Европейския енергиен съюз, с който ще се преодолее дългогодишната енергийна зависимост на Югоизточна Европа, е приоритет и за България, и за Хърватия, стана ясно още на срещата. Българският държавен глава подчерта, че България работи за стартирането на Европейския енергиен съюз от Югоизточна Европа. „Диверсификацията на доставчиците на природен газ, изграждането на модерна енергийна инфраструктура и междусистемни газови връзки между държавите от региона са задължително условие за повишаване на неговата енергийна сигурност”, подчерта Росен Плевнелиев. По-добрата енергийна свързаност ще осигури достъп на страната ни до бъдещия терминал за втечнен газ на територията на Хърватия и ще позволи доставките на природен газ за държавите от Западните Балкани от Каспийския регион.
Президентът Плевнелиев отново призова държавите от Югоизточна Европа да обединят усилията си за изграждането на регионална енергийна борса, което ще позволи свободна търговия с енергоизточници на конкурентни цени, основаваща се на пазарен принцип. Йосип Леко подчерта интереса на Хърватия за по-тясно сътрудничество и за обмяна на опит със страната ни при осъществяването на националната стратегия за енергийна ефективност. „Хърватия подкрепя позицията на България за обща европейска политика по отношение на засиления миграционен поток към ЕС през последните години и за споделяне на отговорността между държавите членки за успешното справяне с този въпрос”, посочи Йосип Леко.
Двамата бяха единодушни, че България и Хърватия са изправени пред необходимостта да осъществят важни реформи в ключови сектори като енергетика, правосъдие и здравеопазване, което налага обмяна на опит и по-тясно взаимодействие между институциите на двете държави. „Имаме амбицията 2015 г. да се превърне в символ на отговорните реформи за България“, посочи държавният глава и запозна Йосип Леко с провежданите обществени дебати и с подготвяните законодателни промени в тези сектори.
Насърчаването на икономическото партньорство и туристическият обмен също бяха сред акцентите на срещата. Дори и в условията на икономическа криза стокообменът между двете държави е нараснал с 50% през изминалата година. „Това е добра тенденция. Искаме, можем и ще постигнем много повече от сегашните около 140 милиона евро“, посочи Росен Плевнелиев.
Предлагането на съвместни туристически пакети има потенциал за привличането на повече чуждестранни туристи и за утвърждаването на региона като водеща туристическа дестинация. Държавният глава подчерта и интереса на страната ни да продължи да задълбочава културните връзки с Хърватия, които имат дълбоки исторически корени. Отбелязани бяха доброто взаимодействие между научните и образователни центрове на двете страни. В Хърватия учат много български студенти, а през настоящата учебна година 106 студенти в Загребския университет изучават български език и интересът към образователния обмен с България нараства.