"Работих да се преодолее кризата с КТБ.
Дори в оптимистичните сценарии банката можеше да продължи да работи в редуциран мащаб", написа в профила си във „Фейсбук” бившият премиер Пламен Орешарски.
Ето пълнят текст на поста му:
Някои търговски банки редуват обичайни и спекулативни операции в схеми, прикрити зад практиката на кредитиране с частичен резерв (fractional reserve lending). Често подобни банки примесват дейността си и с други нерационални бизнес-модели, които в началните етапи на развитие дори трудно се разпознават. Ако е прав Алън Грийнспан, важни са две обстоятелства в аналогични случаи - да не се допусне прекомерно разрастване на подобни бизнес схеми и впоследствие, своевременно да се разчисти пазарът от тях.
Да проследим и двете в случая с КТБ:
1. КТБ стартира своята дейност след продажбата й от Булбанк на група частни инвеститори в далечната вече 2000 година. До средата на 2009 година се развива като сравнително малка, несистемна по характер банка, с активи, възлизащи на малко над 2 млрд.лв. За период, по-къс от четири години, до края на март 2013 година, активите на банката отбелязват забележително увеличение – до 6,3 млрд.лв.! Така същата се придвижва до четвърта по големина и вече има съществено, системно значение за цялата банкова система. Забележете, че това е период на ясно изразена икономическа депресия - останалите търговски банки рязко забавят своите темпове на развитие. Кои ли са бизнесите, които тласкат напред само тази банка точно в този период...? Допуснатата концентрация на депозити на държавни предприятия е само малката част от обяснението.
2. Веднага, след като БНБ постави КТБ под особен надзор през втората половина на юни 2014 г., Правителството, което ръководех по това време, оказа цялостно методологическо и логистично съдействие за преодоляване на опасността от фалит на банката. С наше активно участие бяха формулирани варианти за минимализиране на обществените загуби от влошеното състояние на тази банка. Дори в оптимистичните сценарии същата можеше да продължи да работи в редуциран мащаб. За съжаление, нито един от тези варианти не бе подкрепен политически. Така обществото плати цената на предстоящите избори и предизборните сметки на различните политически формации с максимално възможната загуба, която днес инкасира.
В обобщение, сега е лесно да се критикува. Но не е логично критиката да идва от среди, допуснали прекомерното разрастване на проблемната банка и противодействали на рационалното решаване на казуса.