Близо 25 млн. лв. са изразходвали политическите сили за двата вота през тази година, най-скъпи се оказват гласовете на ББЦ. Това показва изследване на Института за развитие на публичната среда за средствата, вложени в предизборните кампании за предсрочни парламентарни избори 2013 г., изборите за Европейски парламент 2014 г. и предсрочни парламентарни избори 2014 г. Данните бяха представени от председателя на УС на Института за развитие на публичната среда (ИРПС) Антоанета Цонева.
Анализът на ИРПС се основава на финансовите отчети, подадени към Сметната палата, както и на официалните данни на медиите за политическа реклама.
В последната кампания за предсрочните парламентарни избори, проведени на 5 октомври, участвалите в тях 7 коалиции са декларирали приходи от 5 770 403,14 лв. като 57 процента от тях са от субсидия, 30 процента - от дарения, близо 10 процента - собствени средства на кандидатите, показват данните. Участвалите 18 партии са декларирали приходи от 7 137 233,11 лв, от които над 80 процента са от субсидия, от членски внос - 5,28 процента, от дарения - 2,38 процента. Средствата от субсидия остават онзи допинг за политическите сили, който ги изстрелва на бързата писта в предизборните кампании, коментира Цонева.
Първите осем политически субекта от класацията Топ 10 на най-скъпо финансираните предизборни кампании са тези, които влизат в 43-тото Народно събрание, което е доказателство, че финансирането на кампанията е условие за изборния резултат, смята експертът.
От декларираните 12 890 531,91 лв. разходи на политическите сили в последните избори 7 051 094 лв. или 54,70 процента са изразходвани за медийни услуги, сочат данните, събрани от ИРПС.
За масови прояви и агитационни материали се отчитат близо 30 процента от разходите, за материали, командировки и данъци - близо 10 на сто, за консултантски и социални проучвания - едва 1,16 процента, а отчетените разходи за възнаграждения и осигуровки на заетите в кампанията възлизат на скромните 38 910,82 лв. или 0,30 процента. В последното перо обаче влизат възнагражденията на застъпниците по време избори, които не е възможно да бъдат на такова ниско ниво според експертите на ИРПС. За да се обяснят изразходваните средства се завишават умишлено разходите, които са публично известни, а именно тези за медии, в същото време не се отчитат реално възнагражденията за застъпници, за социологически проучвания и консултантски услуги, смята Цонева.
Според анализа на данните най-скъпи се оказват гласовете на ББЦ - 10,08 лв. "Цената" на един глас се определя като се разделят изразходваните в кампанията средства на общия брой гласове за партията, обясни Цонева. По тези изчисления на последните избори един глас за "Атака" е струвал 7,16 лв. и с това тази партия се нарежда на второ място по цена на един глас, а на трето място е Движение 21, което не успя да влезе в 43-тото НС с цена на един глас от 5,55 лв. Най-ефективни се оказват кампаниите на Реформаторския блок, ГЕРБ и Патриотичния фронт, тъй като те успяват с най-малко средства да привлекат гласоподавателите - средно с малко над 2 лв. на глас, пише БТА.
В изборите за европарламент пък "Атака" е на първо място по "цена" на един глас - със сумата от 21 лв. на всеки глас, макар че не успя да премине бариерата, а на второ място е Патриотичният фронт - с цена от 11,16 лв. на всеки глас, показва изследването.
Петте формации, изразходвали най-много средства за медийно отразяване, са ББЦ, БСП-Лява България, ДПС, "Атака", ГЕРБ. Медийната "цена" на един глас се оказва най-висока пак за ББЦ - 7,40 лв. , следвана от Атака - 4,91 лв. на глас, Движение 21 - 4,06 лв. ная глас, АБВ - 3,72 лв., РБ - 1,74 лв. ГЕРБ е на десето място с 0,59 лв. на един глас медийно отразяване.