Аз съм готов да отстъпя от позицията си за запазване на размера на минималната работна заплата. Ще предложа тя да расте, само че не толкова рязко, колкото бяха предложили колегите на един предходен етап, а на две части в рамките на следващата година – с 20 лева до 360 лева от 1 януари и с още 20, ако няма някакъв сериозен катаклизъм, от средата на 2015 г. Това каза министърът на финансите Владислав Горанов в интервю за БНР.
Той обясни, че след проведените разговори на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество основните му притеснения, че пазарът на труда ще бъде притиснат от едно рязко покачване на минималната заплата, не са срещнали подкрепа нито от страна на синдикатите, нито от по-голямата част от работодателските организации.
„Оказва се, че трудовият пазар, поне според становището на по-голямата част от работодателските организации, би могъл да поеме това увеличение. В този смисъл ние нямаме аргумент да останем на позиция, че минималната заплата трябва да бъде запазена. Тази еволюция в позицията на финансовото министерство идва именно в процеса на консултиране“, подчерта финансовият министър.
Министър Горанов каза, че за момента няма да има сливане на приходните агенции. "По отношение на повишаването на събираемостта тя е донякъде свързана с идеята сливането на двете приходни администрации, но няма да чакаме това, още сега предприемаме редица законодателни инициативи. По отношение Закона за акцизите и данъчните складове и Закона за митниците има промени, които връщат част от отменените инструменти за контрол, както върху горивата, така и върху алкохола и тютюна. Голямата тема с обединението – тя среща реакции от „осанна“ до „разпни го“. Със сигурност не е активен дебатът по тази тема до края на годината", коментира той.
По отношение на данък "лихва" министърът заяви: "Въпросът за данъка върху лихвите не бива да се поставя така. Данъчната основа на данъка върху доходите на физическите лица трябва да бъде максимално широк, при условие, че тя е толкова ниска и е плоска. В този смисъл няма икономически аргументи, освен учебникарски, свързани с това, че евентуално облагането на лихвите или необлагането им ще увеличи вложенията в банките и ще създаде стимули за инвестиции. Всъщност при тази стагнация на крайното потребление и при дефлацията, може да се окаже, че ако данъкът върху лихвите ще накара хората да извадят парите си от банките и да ги включат в крайното потребление, е нещо много добро за икономиката. Следващият въпрос с този данък, всъщност за обикновения човек той въобще не е важен, тъй като по статистика бедните хора нямат много вложения в търговските банки".