Още при разглеждането на закона на първо четене заявихме, че изискването на синдикатите за втора работа за нас е неприемлива. То не издържа и на обществената критика, която се разрази след публикуването на закона на сайта и след създалата се ситуация на обсъждане. Това заяви Атанас Мерджанов, зам.-председател на ПГ на КБ и председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в НС.
Според него полицаите са в правото си да искат втора работа и има не малък европейски опит, но българската действителност създава много условия за подозрения и за липса на гаранции, че полицаите няма да се изкушат по отношение на конфликт на интереси и смесване на едните задължения с другите.
„На този етап според нас това е неприемливо, но усилията трябва да продължат и от двете страни, защото в крайна сметка трябва да се постигне една висока степен на доверие от обществото към труда на полицаите, за да може то без притеснение да приеме един такъв ангажимент. Вместо това ние сме предвидили в новия закон редица социални искания, които до голяма степен ги удовлетворяват“, обясни той. По неговите думи в комисията има относително съгласие на всички членове на парламентарни групи. Мерджанов е категоричен, че в сравнение с досегашния статус защитата е доста съществена. Той обясни, че ще бъде въведен 2% коефициент увеличение на заплатите, задължително допълнително възнаграждение за нощен труд от 22:00 до 6:00 часа, максималният брой часове извънреден труд ще бъде увеличен от 200 на 280 часа годишно и от 50 на 70 на отчетен период за работещите на смени. Според народния представител ще бъдат въведени и допълнителни разпоредби, гарантиращи правата на жените държавни служители в МВР. „Ние като законодатели сме длъжни да съобразим възможностите на системата и бюджета с рисковете и труда на полицая. И смятам, че това е оптималният вариант, който ние прилагаме към момента“, категоричен е депутатът. „Смятам, че след приемането на закона, въпреки всички критики, най-доволни и най-сигурни ще бъдат българските полицаи. За първи път социалният пакет в закона е толкова добре и пространно заложен“, допълни депутатът.
На въпрос дали може да се очаква налагане на вето върху закона заради промяната на назначенията на главния секретар, Мерджанов отговори, че това би било пореден лош знак в действията на президента. „Ако държавният глава има претенции да има отношение към дейността на една или друга специална служба, в т.ч и към работата на МВР, той трябва да се отнася достатъчно отговорно към до сега вменените му функции, защото на мен не ми е известно да е предложил и да е издал указ за шеф на НСО, а имаме подадена оставка от месец и половина насам на ген. Коджейков“, каза той. Мерджанов обясни, че държавният глава не отговаря за дейността на МВР, а отговорността я носи министърът и МС е органът, който трябва да назначи главния секретар, защото става въпрос за конкретни професионални отговорности на изпълнителната власт.
На въпрос дали имаме основания за подобно отношение към бежанците, настанени в с. Розово, народният представител отговори, че отговорност трябва да се търси в тези политически сили и лидери, които са нагнетили изкуствено напрежение и са създали едно враждебно отношение към бежанците и чужденците изобщо. „Изискванията на европейците са твърде високи и завишени, като сме провели много разговори с тях и се опитваме и представяме, че това е един общ европейски въпрос и България сама не би могла да се справи като цяло с този проблем, ако той продължи да се задълбочава“, заключи Атанас Мерджанов.