Неочаквано пленарната зала, с гласовете на ГЕРБ и на Атака, отхвърли предложението на комисията по нов Изборен кодекс /ИК/ страната да бъде разделена на 32 МИР, като област Варна трябваше да има два изборни района, вместо досегашния един.
От ГЕРБ и Атака бяха единодушни, че вторият район в област Варна е изкуствен и излишен, води до повече административна тежест и разходи. БСП и ДПС не успяха да защитят с гласовете си предложението за 32 района, депутати от левицата дадоха вота си в полза на опозицията.
Бившите управляващи и националистите обаче се разделиха дали да има изборен район зад граница. От Атака не подкрепиха ГЕРБ за един изборен район в чужбина. От една страна, това би повлияло за по-правилно отразяване на гласовете на българите там, а от друга - по-коректно би бил изчислен чисто математически резултатът от този вот и след това "пренесен", обясни Данаил Кирилов/ГЕРБ/.
Решително се обявявам срещу това предложение, заяви Павел Шопов /Атака/. Ако ГЕРБ поддържа идеята си, ще се създаде възможност за още един изборен район - в Бурса, което, знаете кого обслужва, обърна се той към колегите си от опозицията. Той предупреди, че те ще поемат изключително тежка отговорност, така както преди години БСП е поела отговорност и е създала проблеми с мажоритарността.
Двете алинеи от проекта противопоставиха Десислава Атанасова и Мая Манолова. Те се обвиниха взаимно в лъжа, след като бившият здравен министър обяви от трибуната, че в доклада на комисията не е отразено предложението на ГЕРБ за 31 МИР плюс един зад граница. Председателят на временната комисия по изработване на кодекса - Манолова, на свой ред контрира, че депутатите на Борисов не са направили такова предложение писмено и в определените срокове. Необходимо ли е да разпространим видео или аудио записи от заседанието, на което съм направила това предложение, за да ми се извините, отговори Атанасова и използва довод от фолклора - "На лъжата краката са къси".
В крайна сметка не беше приета идеята на ГЕРБ за изборен район зад граница. Така за произвеждане на изборите територията на страната и занапред ще е разделена на 31 МИР, в т.ч. три в област София-град, два в област Пловдив и един в област Варна. Останалите изборни райони съвпадат с границите на областите. Наименованията, границите и номерацията им се определят от президента не по-късно от 56 дни преди изборния ден. Отхвърлено беше предложението на ГЕРБ това да е 70 дни преди датата на вота.
Бариерата за влизане в парламента отново раздели ГЕРБ и останалите политически сили в НС. Предложението на опозицията беше прагът от 4 на сто да бъде свален на 3 сто. В приетия от мнозинството чл. 248 цифрата 4 на сто отпадна, но тя е записана в друг член на кодекса, който предстои да бъде по-късно гласуван като част от раздел "Определяне на резултатите от вота от ЦИК".
Бариерата от 4 на сто се запазва такава, защото и в момента в България има най-нисък праг за влизане в парламента, обясни Мая Манолова. Аргументът й, че в Румъния, например, е 5 на сто, а в Италия - 8 процента, бе атакуван от Красимир Ципов от ГЕРБ с контратезата, че в тези държави избирателите са в пъти повече от гласуващите у нас. Той добави, че по-голяма представителност може да се постигне с по-нисък праг.
Според ГЕРБ по-ниската бариера ще промени статуквото в Народното събрание като даде възможност за по-широка представителност на гражданите чрез по-малки партии и коалиции в законодателния орган.
Депутатите записаха, че определянето на резултатите от гласуването в избори за народни представители, както и за ВНС и разпределението на мандатите се извършва по методиката, съгласно приложение номер 1 - т.е. според метода на Хеър-Ниимайер.
Праг от 4 процента осигурява достатъчна представителност, коментира Янко Янков от ДПС. На второ място, подчерта той, е важно да се осигури устойчивост на политическата система. По думите му, не е удачно да се отчита с един прекалено нисък праг представителството в парламента , защото това може да се обърне срещу гражданите, които са "изпратили" партиите в НС. На трето място той посочи, че е важно да се осигури устойчивост на законодателната система, на актовете, които депутатите приемат.