НДСВ приема за национално безотговорно създаването на нова партия, наречена „Помак”. Това е опасен опит за обособяване на голяма и специфична група хора чрез внушение, че те не принадлежат на българския етнос. Национално обединение не може да се осъществява с методи на етническо и религиозно деление на нацията.
Чл. 11, ал. 4 от Конституцията на Република България гласи, че „не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа”. Тъй като според идейния проект, партията „Помак” ще е ориентирана към специфичната група на етническите българи мюсюлмани, нейното създаване би противоречало на Конституцията на Република България.
Едва ли е случайно, че в рамките на усложнената вътрешно политическа обстановка се обявява трансформацията на съмнителния проект на Европейския институт „Помак” – партия „Помак” до 2 седмици. НДСВ е против нейната регистрация. И призовава съдебните власти да бъдат изключително прецизни, а прокуратурата да приложи категорично конституционно основани критерии към дейността на въпросния институт.
Моментът за обявяване на нова помашка партия изглежда като специално подбран – институциите не работят ефективно и доверието към тях е безпрецедентно ниско, а гражданите са уморени и гневни от сегашната безизходица. Неубедително звучат думите на Е. Моллов, че капката, преляла някаква чаша на търпението, е произведена от половинчатото и конюнктурно извинение на БСП заради възродителния процес. Стари рани не могат да завяхват чрез поредния опит за етнопартийно конструиране. Най-малко българите с мюсюлманско вероизповедание биха спечелили от подобни провокативни действия, финансирани отвън.
Още по-неуместни и странни са аргументите на Моллов, че сега започвал нов възродителен процес (разбирай спрямо българите мохамедани), защото „възродители и възродени са се прегърнали” или пък че създаването на партия „Помак” щяло да бъде „нов модел за обединение”.
С названието „помаци”, известни още като ахряни или торбеши, се разглежда специфична група граждани на България и съседните балкански държави, известни още като българи мюсюлмани. Това са лица от български етнически произход, говорещи български като майчин език, чийто фолклор също е български, но поради различни исторически причини изповядват исляма. Съгласно данните от преброяванията в демократична България по-голямата част от представителите на тази група се декларират като българи. Въпреки това постоянно се правят опити за тяхното етническо обособяване или асимилиране към чужди, небългарски етнически групи. Трябва да се противопоставим и да предотвратим поредния опит да се предизвика ново разделение в българското общество.