На първо четене минаха ограниченията за офшорките

Промотираният като пионерен за Европа законопроект за ограничаване на офшорките мина на първо четене при слаб интерес от страна на депутатите и без много дебат по същество, и при подозрително единомислие в гласуването на политическите сили, пише "Капитал Дейли".

В отсъствието на единия от вносителите - Делян Пеевски законът получи 97 гласа "за", 1 "против" и 15 "въздържали се". Сред подкрепилите краткия административен акт от едва 7 члена, който трябва да уреди сфера, която е обект на дългогодишни дебати в ЕС, имаше и четирима депутати от ГЕРБ, въпреки че представители на партията бяха единствените изказали съмнения в ефективността на предложените мерки.

В този дух бяха и основните критики при обявяването на предложенията - че са оставени много възможности за заобикаляне на огрниченията и че не се адресира изсветляването на собствеността, и паричните потоци, а се залага на ограничения за дейността. Имаше и хипотези, че повсеместните забрани могат да се използват и за разчистване на неудобни конкуренти, а според някои юристи текстове в него противоречат на правото на ЕС и на конституцията (и по специално на чл 18, ал 2, който постановява изискването законът да създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност.

С проекта се въвеждат редица забрани за офшорни дружества. Те няма да могат пряко или косвено да получават лиценз или да придобиват дял в банка, застрахователно, пенсионно и здравноосигурително дружество, инвестиционен посредник, дружество със специална инвестиционна цел, както и собствениците на акцизни складове. Компаниите с офшорни собственици в структурата си няма да могат да бъдат концесионери на находища с полезни изкопаеми, ВиК оператори, мобилни оператори, енергийни оператори, както и спортни клубове, компании за организиране на хазартни игри и производство и търговия с оръжия. Прекратява се и достъпът им до обществени поръчки, приватизационни сделки, търгове за покупка на държавно или общинско имущество.

В защита на закона се изказаха депутатите от БСП Янаки Стоилов и Румен Гечев, а другият вносител, председателят на бюджетна комисия Йордан Цонев, обяви, че законът е навременен, макар и да не е изчерпателен, но е първа стъпка за регулиране на отношенията със стопанските субекти в тези зони. Посочи, че трябва да се изготви регистър на собственици на компании, регистрирани в офшорните зони, и обеща да бъдат завишени санкциите за неспазване на забраните. Още през октомври, непосредствено след внасянето на законопроекта, Цонев заяви, че очаква дебат и съществени промени между първо и второ четене.

"Надявам се, че дори тези, които претендират да са много ранобудни, ще разберат неговото значение, защото, за да си ранобуден в политиката, трябва да можеш да реагираш адекватно на съвременните и нови проблеми и да имаш последователно усилие за тяхното решаване", заяви Стоилов.

Данаил Кирилов от ГЕРБ посочи, че подкрепят всички мерки, които водят до изсветляване на икономическите отношения, но в този законопроект отсъства спецификата на търговско-правните отношения и не е ясно какво става със заварените случаи. Базирайки се на това, че е търговски адвокат от 15 години, той предупреди, че на търговеца не му трябва да се регистрира в офшорни зони, а масово се използва доверително управление чрез пълномощно. По думите му офшорката е "някой възлага на някого някъде да управлява един инвестиционен ресурс".