Медиите са тенденциозни и чертаят разделителни линии в българското общество, заявява премиерът на България между 2001 и 2005 г. Симеон Сакскобургготски.
Бившият ръководител на правителство е публикувал обширно изложение. В него той казва: Един народ е силен, когато не се дели на протестиращи и антипротестираши. От това зависи просперитетът на една нация, допълва Сакскоббургготски. В изявлението се допълва
"Има ли в момента разединение, реално ли е то или е плод на желанието на определени кръгове да се възползват от несъвършенствата на демокрацията за постигане на задкулисни намерения и безотговорно да ни делят на протестиращи и анти протестиращи, на симпатични, умни, десни, бедни, богати, българи, цигани, турци, евреи.
Бившият премиер сравнява българските медии с международните и заключава, че няма демократична държава в която гражданите да са доволни от всичко, но в чуждестранните медии било "необичайна практика ежедневно новините да започват с броене на поредния ден от началото на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски и контрапротестите".
Според Сакскобургготски не е редно и да се водят деца на "подобни събития", тъй като по думите му не е възпитателно да стават участници в противопоставянето на "наши и ваши" и да слушат епитетите, които се използват.
Бившият премиер изразява и загрижеността си от липсата на респект към институциите, която се демонстрирала в социалните мрежи и медиите и излагала държавата ни пред света, плашела инвеститорите и туристите. Според него във влиятелните държави с работеща икономика и висок стандарт се сключвали демократични споразумения между партиите по най-важните въпроси, докато у нас коалиционното управление и неговите институции били под непрекъсната атака, което не е конструктивно, смята Сакскобургготски. И препраща към историята, в която е имало и далеч по тежки времена, когато държавата е била в изолация и не сме могли да разчитаме на външна помощ и подкрепа, но "съзидателният български дух не се е поддавал на провокации".
Позицията на бившия премиер впечатлява най-вече защото по време на неговото управление медиите не са били по-щадящи, негови министри са били чест обект на остра критика, а реституцията на царската собственост винаги е била най-остро и дори несправедливо атакувана, включително и с лични нападки към него. Той обаче винаги е проявявал толерантност към медиите и се е въздържал да ги анализира с подобни позиции, коментира Дневник.